На колене пред истината!

Реални или мними поводи за големи и малки войни винаги ще се намерят. Ако се взрем в историята, това се атентати, натрупано междудържавно, етническо и религиозно напрежение, необуздан личен егоизъм и измамно чувство за месианство, понякога случайност, а често търсен взрив на масово недоволство като оправдание за последващи действия само и в името на "справедливостта". На този етап не бих отнесъл трагедията с малайзийския боинг към нито един от тези случаи. Просто нямам право на това, тъй като едва след внимателна и добросъвестна експертна оценка може да опре пръст във виновника и той съвсем по правилата на международното право и морала /колко е странно да търсим всичко това точно сега!/ да понесе цялата суровост на възмездието за делата си. Та затова, мисля си, е твърде рано, пък и неправилно да се обвинява който и да е, още повече цели държави и техните лидери. При това без доказателства, а единствено по логиката на разсъжденията на политически личности, които по правило остават тежки пленници на своите си интереси и обслужват определена конюнктура.
    Дни след жестокото изпепеляване на 298 човешки същества над територията на размирната Украйна въпросите са повече от отговорите. Пък и едва ли съвсем скоро ще се стигне до кристалната истина, тъй като изглежда залогът е твърде голям и трагедията може да тласне не само изкуствено провокирания украински конфликт в още по-опасни измерения, но и да разшири и изостри обхвата на противопоставянето в европейски и по-глобален план. Ето защо отговорните политици трябва да бъдат по-въздържани в изявленията си и квалификациите, да се доверят на обективната истина, а не волно или неволно да формират нагласи в широк мащаб, използвайки закономерното чувство на състрадание към жертвите и техните близки. Трябва ли обаче да бъдем слепи за безспорния факт, че летателният апарат с толкова невинни хора се взриви /или беше взривен!/ точно над територията на една държава, която скорострелно влезе в новинарските хроники с окървавени вести от граждански конфликт. И може ли без особени усилия да съзрем обстоятелството, че цялата тъжна нова история на бившата република от съветската империя бе създадена и планирана не в Киев или където и да е в украинската пуста, а в далеч по-големи и влиятелни метрополии, чиито стратегически интереси налагаха подобен ход на събитията. И накрая - щеше ли да се случи това ужасно събитие, ако в Украйна се бяха възцарили разумът, компромисът, мирното взаимодействие между хората в името на градивното им настояще и бъдеще? А не в най-деликатния момент на конфликта да се оказва всестранна подкрепа на тежко проблематични личности и организации, някои от които с крайни националистически и откровено фашизоидни възгледи.
    Питам се за всичко това и неволно се връщам не толкова назад във времето на територия също подложена на жестоките конвулсии на граждански конфликти, донесли неимоверни страдания на близки до нас народи. Та думата ми е за бившата югославска федерация, чиито разпад бе дело не само на натрупани междуетнически вражди и променената международна конюнктура, но и на действия на външни сили с нови стратегически интереси. Най-кървавият конфликт след Втората световна война, този в Босна и Херцеговина, тръгна поне формално от едно убийство по време на сватба. След което учудващо бързо територията на сегашната най-сложна и неефективна като управление държава бе разделена на сектори на враждуващи довчерашни братя по историческа съдба, пък и не само. В Косово пък, търсенето на повод за интервенция "падна" след въоръжен конфликт между регулярната сръбска армия и представители на добре въоръжените албански бунтовници в местността Рачак. Тогава жертвите от несръбска страна бяха обявени за мирни граждани и... се започна. Но по стародавната жестока традиция на войната вече никой не броеше изпепелените човешки същества при това и от двата противопоставени етноса.
    Спомням си за всичко това като непосредствен свидетел и искрено се надявам в Украйна безумието да отстъпи място на разума. Защото ако останем неаргументирано в плен на сложната комбинаторика и конспирацията, то насаждането на недоверие /а и не само!/ е сериозна крачка към сериозна международна дестабилизация. Предварителното политизиране, опитите да се извличат дивиденти от неизмеримата човешка болка и страдание, само ще отклонят в неправилна посока усилията за стигане до истината. Такава, каквато е, без съобразяване с личности, държави и тяхното влияние. Така че - на колене пред истината. Тя го заслужава!