Лъжи и арогантност

Денят, в който министър-председателят Бойко Борисов обяви, че страната ни няма да гони руски дипломати, докато не получи доказателства за вината на Москва по случая "Скрипал", е един от малкото дни, в които телешкият възторг от непогрешимата святост на нашите западни началници не взе връх над здравия разум. Разбира се, на Борисов му се наложи по-късно да вземе някакви мерки, като прибере за великденските празници от Москва посланик Бойко Коцев, но може само да гадаем дали и какъв натиск е бил упражнен върху него. Въпреки това позицията на България, Словакия, Люксембург, които привикаха посланиците си от Русия, позициите на Австрия, Гърция, Кипър, Малта, Португалия, които до момента отказват да направят нещо срещу Москва, показва, че солидарността, с която толкова се кипрят от Лондон и Вашингтон, не съществува. Немалка част от страните в ЕС изгониха само по един руски дипломат, и то след известна пауза. Защо по един? Защо тази символичност? Та нали не повече и не по-малко ставаше дума за "нападение с химическо оръжие" върху държава членка на ЕС, каквато все още е Великобритания.
Но дори тези очевидно половинчати, неискрени мерки, по-скоро имитация на отпор срещу Москва, станаха възможни, след като американският президент Доналд Тръмп е прозвънил на редица европейски лидери. Сам го каза и дори не се усети как по този начин призна, че се е наложило в действие да влязат уговорки, а защо не и заплахи. Всъщност, я се замислете, защо Тръмп се е обаждал, защо не Мей, която, както знаем, уж е предоставила "безпрецедентно количество разузнавателна информация" на партньорите си. Няма друго обяснение за включването на американците, освен че редица евролидери не вярват на Мей. Поради това се е наложило да се размаха и американската гьостерица. Няма как да бъде иначе. Доказателства за вината на Русия няма. Ня-ма. Не само Бойко Борисов не ги е виждал. Говорителката на Държавния департамент Хедър Науърт потвърди, че във ведомството й няма такива доказателства, но можело да има другаде. Такива няма и в британското посолство в Москва. Там пред 80 посланици бяха показани шест картинки, с които е преразказан целият случай. Една от картинките съдържа герба на Великобритания. На другата пише, че Русия е виновна.
Това не са доказателства. Това е арогантност. По-точно арогантна лъжа. В случая няма и солидарност. Прави се опит, при това с много компромиси, за съхраняване на единството в западния свят, защото, ако политиците реално кажат на Мей, какво мислят за случая "Скрипал", цялата операция срещу Русия ще се разсипе като къща от карти, а заедно с нея и останките от престижа и авторитета на западния свят.
Но всичко и така е ясно, и ще става все по-очевидно. "Лъжата расте ли расте, докато не стане толкова очевидна, колкото носа на лицето ти", казва Пинокио, който е експерт в тази област. На Тереза Мей носът й и без това е доста дълъг, през погледа на карикатуристите.