Игра с огъня

"Обединението с Румъния, за което се борят част от молдовските граждани, ще означава гражданска война." С тези думи президентът на Молдова Игор Додон описа преди няколко дни най-черната перспектива пред страната му. В интервю за телевизия "НТВ Молдова" Додон заяви категорично, че: "Ние, държавниците, няма да позволим никому да ликвидира Република Молдова".
Острото изявление на президента бе предизвикано от поредната инициатива на т.нар. юнионисти - т.е. привърженици на обединението между Молдова и Румъния, които обаче според последните проучвания са между 25 и 27% от населението. Този път, желаещите столицата им да се казва Букурещ, а не Кишинев, решиха да провеждат нищожни от юридическа гледна точка референдуми по различни села, за да получат нов повод за медийно раздухване на историята с обединението с Румъния. Тази година ще се честват 100 години, откакто Румъния управлява територията на днешна Молдова и част от днешна Украйна (1918-1940 г.), и това е добър повод да се пошуми по темата. Проблемът обаче не е толкова безобиден, макар процентът на привържениците на поглъщането от Румъния да не е критично висок. Редица представители на политическия елит в страната вече имат румънски паспорти, като бившият министър на образованието и кандидат-президент Майя Санду, както и петима от шестте членове на Конституционния съд на Молдова. Да не говорим за пропагандната акция на бившия румънски президент Траян Бъсеску, който пък получи молдовско гражданство, за да пропагандира обединението "отвътре", само за да бъде лишен от паспорта си от Игор Додон. Към 2016 г. 400 хиляди молдовани вече са получили румънски паспорти. Характерно е обаче, че

въпреки юнионизма

на част от политическата върхушка идеята засега не надхвърля традиционно една четвърт от населението. Например партията на Майя Санду "Действие и солидарност", която работи за тази идея, има 24% одобрение към януари т.г. Допълнителен проблем за желаещите да се освободят от бремето на държавността е и фактът, че има териториално разделение по този въпрос. Северната част на страната, около град Белци, Гагаузия, българските райони с център Тараклия, да не говорим за Приднестровието, компактно са противници на тази идея и подобно разделение хипотетично заплашва Молдова с украинския сценарий от 2014 г., ако прорумънските политици се решат на някаква авантюрна постъпка.
Обострянето на юнионистката реторика е и пряко свързано с предстоящите парламентарни избори в Молдова. В момента като парламентарна република Молдова се управлява от най-голямата партия в народното събрание - Демократическата партия, ръководена от най-големия бизнесмен в страната и сочен за местния олигарх щ 1 Владимир Плахотнюк. В момента обаче рейтингът на демократите е около 10,6% при шестпроцентна бариера за влизане в парламента. В същото време Социалистическата партия, чийто ръководител бе Игор Додон, вече се радва на 50,4% одобрение от избирателите, трета е партията на Санду с 24,1%. Тези данни изнесе на 24 януари Асоциацията на социолозите и демографите на Молдова. Т.е. на предстоящите в края на есента парламентарни избори партията на президента, който се радва сега на 52,9% одобрение, ще спечели безапелационно. Това ще има ефекта на цунами за молдовската политика и поради това съпротивата срещу Додон и социалистите само ще нараства.
Работата е там, че Додон и соцпартията, както и техните съюзници от "Наша партия" на кмета Ренато Усати на втория по големина град Белци, са противници на официално провъзгласения курс към евроинтеграция, към членство в НАТО и още повече на курса към заличаване на молдовската държавност. Додон е за стратегическо партньорство с Русия и Евразийския съюз, докато управляващата Демократическа партия

обтяга докрай отношенията

с Москва както чрез провокационна политика спрямо проруското Приднестровие, така и чрез забрана за редица руски политици и журналисти да посещават страната като опасни за нейната сигурност. В Молдова фактически бе прекратено и излъчването на руски информационно-аналитични програми.
В края на 2017 г. се стигна и до отзоваването за консултации на посланика на Молдова в Русия Андрея Негуцу като причината бе, че руската прокуратура обяви за издираване самия Владимир Плахотнюк, за когото казват, че в момента реално управлява страната. Руснаците обвиняват Плахотнюк, че е направил "опит за убийство на двама и повече души". На 20 януари пък председателят на молдовския парламент Андриан Канду обяви, че страната му ще търси от Москва "милиарди долара" за това, което той нарича "окупация на Приднестровието".
Освен това управляващите водят истинска война с президента Додон. От октомври м.г., декември и през януари 2018 г. Конституционният съд, чийто съдии имат румънски паспорти, лишава временно Додон от пълномощия по искане на депутатите от управляващата коалиция. Причината е, че той продължава да отказва да подписва укази за назначения, посочени от парламента, включително на министър-председателя, вицепремиери, министри. Тази "окопна война" продължава вече цяла година и фактически е в тупик. Държавният глава няма механизми, с които да свали правителството и да разпусне парламента, а и сигурно смята, че не му е нужно, защото след десет месеца разчита да победи категорично на изборите. На свой ред управляващите също не могат да премахнат фактора "Додон". В интервю за молдовското интернет издание "Deschide.md", дадено на 23 януари Владимир Плахотнюк признава, че е безсмислено да се повдига темата за импийчмънт на Додон, защото последните социологически анализи показвали, че това ще повиши допълнително и без това високия му рейтинг, и легитимността му в очите на народа.
Очевидно е, че управляващите "проевропейски" политици в Молдова, както те обичат да се наричат, въпреки ожесточената антируска реторика, прозападни и прорумънски "вектори на развитие" и "цивилизационни избори"

търпят политическо поражение

и губят влияние сред собствения си народ. Това безсилие обаче, според някои наблюдатели на процесите, увеличава възможността да се предприемат радикални действия, които да взривят страната в името на запазването на властта за "проевропейската" коалиция. Негативните сценарии включват както опити за отсрочване на изборите до пролетта на 2019 г., тъй като има вратичка в закона за това, така и разпалването на конфликт с Приднестровието, респективно с Русия. Във втория случай никой няма да мисли за избори, защото ще става дума за други, много по-сериозни въпроси. Този сценарий не изглежда фантастичен, защото със сигурност във Вашингтон има хора, които искат да започнат още една опосредствена война срещу Русия, за да предизвикат реакция от страна на Кремъл и пак да разпалят истеричните реакции за "агресията на Москва". Това обаче е игра с огъня и примерът на съседна Украйна трябва да е показателен за авантюрните глави в Кишинев или Букурещ.
Фактически в Молдова виждаме един вече оформящ се като класически за някои постсъветски страни сценарий - в определен момент в обществото се сформира прозападна управляваща върхушка, която в съглашателство с местните олигарси, които постепенно я овладяват, контролира законодателната, изпълнителната и съдебната власт, медии, обществени организации. Тя върши престъпления против бъдещето на народа си, но смята, че като изпълнява разпорежданията на Запада, особено в новата Студена война с Русия, много работи ще й бъдат простени. На другия полюс са мнозинството "обикновени хора", които например в молдовския случай са намерили изразител на интересите и очакванията си за бъдещето в лицето на държавния глава. Това противопоставяне оформя сега лицето на молдовската политика и изходът има всички шансове да не бъде мирен.



Игор Додон обвини Конституционния съвет в "узурпаторство" на властта, след като бе за пореден път временно отстранен от изпълнение на задълженията си
Снимка БГНЕС


Какво е решението?
"Какво би могло да е решението за Молдова? На практика вече загубихме една трета от населението си. През 1991, когато обявихме независимост, жителите на страната бяха 4,5 милиона, а днес са не повече от 3 милиона.
Единственото решение е да спрем това преселение. Но как? Трябва да създаваме работни места в Молдова... Освен създаването на среда, благоприятстваща инвестициите, има и по-важен проблем: какво възнамеряваме да произвеждаме и на кого ще го продаваме...?
Да анализираме трезво сегашната ситуация: на пазарите на ЕС никой не се нуждае от нашата продукция. Като цяло обемите, които можем да произведем, не могат да бъдат пласирани в ЕС, защото става дума за продукти, конкуриращи техните собствени. Единственият пазар, който може да поеме подобен обем молдовска продукция, е този на Евразийския съюз. Всяка година произвеждаме по 400 000 тона ябълки. През последната година обаче, въпреки споразумението за свободна търговия, сме изнесли в ЕС само 400 тона, докато износът ни за Русия достигна 200 000 тона. Тоест в Евразийския съюз има търсене на нашата продукция."

Президентът Игор Додон пред френската телевизия TV Libertes
(превод geopolitika.eu)