Глухари

Защо големите бизнесмени стават собственици на медии? На много медии. Очевидният отговор: за да прокарват различни интереси - свои и чужди, припознати като свои, не винаги е най-правилният. Медиите са нужни и като един вид застраховка. Когато те настъпят по опашката, пардон, по интереса, обявяваш, че цялата атака срещу теб е заради редакционната политика на вестниците, телевизиите, списанията, сайтовете, които притежаваш. Това е най-лесният начин да пробваш да отклониш вниманието на обществеността от реалните причини за сблъсъка с властите или с други мастите предприемачи. Виждали сме го много пъти у нас, гледали сме го и по света.
Така и сега, издателят и собственик на редица фирми Иво Прокопиев обяви, че разследването и вероятните запори върху негови акции и имоти е породено от редакционната политика на изданията му - електронният вестник "Дневник" и хартиеният седмичник "Капитал". "Целта на атаките е да се запуши устата на независимите медии и да се убие тяхната икономическа база." Това каза г-н Прокопиев и не скри, че подозира премиера Бойко Борисов като инициатор на кампанията срещу него - "...на Бойко Борисов определено не му харесва да има независими медии". И освен това издателят Прокопиев заговори за "режим", "приватизирани институции" и, разбира се, "подчиняване на редакционната политика".
Ние няма да разберем скоро, ако изобщо разберем, за какво точно тръгнаха да газят Иво Прокопиев. В нашата страна газените и сгазените бизнесмени нямат надежда да бъдат разбрани, дори да говорят истината. Манталитет. А в случая с Прокопиев неразбирането и злорадството ще бъдат двойно, че и тройно по-големи. Защото той участва индиректно в правителствата на Бойко Борисов. Самият премиер съобщи, че в първия му кабинет Прокопиев е вкарал "пет-шест министри". Сред тях Росен Плевнелиев, впоследствие президент. Защото неговите издания фактически подкрепиха Борисов през 2013 г. и акушираха за завръщането му във властта. Защото медиите на г-н Прокопиев водят целенасочена антируска политика, чужда на огромната част от българския народ. Защото тази политика се осъществява с пари на чужда държава и така се прокарват чужди интереси, които не е задължително да съвпадат с българските.
 И все пак... Ако изданията бъдат затворени, както плашеше г-н Прокопиев, ще изчезне един глас, важен, различен, професионален, във все по-камерния оркестър на българските печатни медии. И скоро, вместо аналитична полифония, от вестниците в България ще звучи монотонна елейна музика за "Многая лета" на цар Бойко и цялата му царска пасм..., хиляди извинения, войнство.
Впрочем, да не бързаме да преливаме за "Бог да прости". Скромните ни познания в издателската дейност показват, че само с петте милиона годишно от "Америка за България" "Дневник" и "Капитал" могат да съществуват относително безбедно. Разбира се, ако харчите парите само за медиите, а не за други цели на вашия бизнес. Но нека не надзъртаме в чуждите канчета, човещинка е, ама не е прилично.
Казват, че глухарят, когато е в любовен период, почва да токува и не чува нищо. Така ставал лесна плячка на ловците. И нашите "глухари", ослепели и оглушели от власт, пари, но най-вече от високомерие, не разбраха кога и как станаха жертва на онези, които презираха.