Длъжници?!

Едва ли случайно изречена дума от президента Тръмп се заби в съзнанието ми на недозрял демократ. Оказва се, че според един от властелините на света всички вкупом на континента сме "длъжници". Дължим пари на НАТО, дължим лоялност към САЩ, дължим за гарантираната сигурност, но се правим на луди и си благоденстваме в Европа на чужд гръб. Не стига това, ами икономически най-развитата в нашия си стар свят Германия била "пленник на Русия" поради получаваната изключително много енергия. Това изглежда взриви търпението на фрау Меркел, която едва ли не разкъса дръзко ризата си и защити сърцато независимостта на страната на Гьоте и правото й да взема самостоятелни решения. От замесването й в своеобразната "пленническа" сага голямата държава на Изток не се трогна особено, а се отдаде предимно на футболни страсти около световното. Но и на очакването нейният първенец Путин да се срещне лично с европейския критик Тръмп и да се информира от първа ръка как така е извършила това "мерзко" дело, възбудило сетивата на отвъдатлантическия лидер и далеч по-малко на европейските му партньори.
Якият каламбур на НАТО-вската среща вероятно ще утихне. В крайна сметка взаимният интерес и обвързаност насочват към това. Приказките за "длъжниците" към Алианса обаче ни изпълват с нескрита гордост. Това е направо едно голямо възклицание като на дедите ни - "Уауу!". Представете си само - малка България е длъжник на НАТО, длъжник на великите САЩ. Издигаме се някак в собствените си очи. Молят ни се да платим засега 2% от БВП за нуждите на военните, а по-късно дори и два пъти повече. Значими сме, важни сме, на нас се разчита, значи. В нашия случай  това е дори по-сладко, отколкото някой друг да ти дължи. Важното е ти да си длъжник, ама не на когото и да е, оказва се.
То, ако се замислим случайно, ние сме постоянно в дълг. За малко повече от четвърт век развитият западен свят ни даде толкова много, че изобщо вече не сме в състояние да върнем полученото. Нахлу такава масова култура, заискриха такива ценности, такива добродетели, в чиято благодат се къпе малко и голямо. Младите, а и не само, вече не се крият. Излагат на показ красивите си тела, къркат мощно, подражават на "култови" и "емблематични" личности с десет думи в речника и също толкова корекции по плътта, жадуваща единствено похот. А тревожно мнозина, по примера на връстниците си в страните на заемодателите, се боцкат, за да отлетят (засега в мислите си) в един въображаем хубав свят.
В дълг сме, в тежък дълг за налаганата ни не без чужда помощ образователна матрица. Вярно, стараем се да притъпим чувството за национална принадлежност и въздигане на родното, но все още сме длъжници. Трябва много да се работи за оформянето на истинските граждани на света, истинските глобалисти, за истинските и непоколебими поклонници на великата западна култура, изкуство и начин на живот.
Ето затова, за да си връщаме дълга, е необходимо да се сложи край на този национален провинциализъм. Да се разчупи рамката и останалите деца в Отечеството да заминат и разнасят славата му по света със знания и интелект, които са получили в изобилие от родната образователна система и приспособили се към новите реалности родители. Смях!
Длъжни сме и ние, тези, които с бездействие или умисъл пуснахме децата си по пързалката на либералдемокрацията и обезличихме държавата. Създадохме си по чужда матрица псевдосистеми в политиката и икономиката. А сега трябва, но не на друг, а на обикновения български народ, да се връща отнетото - сигурност, работа, образование, здравеопазване, култура и... национална гордост и достойнство.
Всичко това обаче не става с целувки и прегръдки. С парфюмирани словосъчетания колко сме значими, важни и незаменими, как ни ценели партньорите. А с тотална смяна на политиката и подхода в икономиката, доколкото я има. Защото, ако властта преминава в други ръце след честни (надявам се?!) избори, то реформата в стопанската система е по-дългосрочен и сложен процес. Там именно трябва да се мобилизира истинският експертен капацитет на държавата и да се изолират некадърниците и приспособенците. Защото действителното оскотяване на голяма част от нацията поради недоимък води до всички останали беди и проблеми, включително и до деградация на духа. Това вече е страшно, да не кажа трагично. Така че все по-бързо тече времето за промяна. Която неизбежно ще се случи при сегашния управленски срив, но и която най-накрая трябва да бъде извършена успешно от качествени и можещи хора.
Това е съвсем накратко, вечни длъжници. Мислете умно на всякакви там избори. Защото после пак вие сте дежурни по връщането на дълга, нали!?