Атлантиди

Фактът, че Росен Плевнелиев навръх 1 април реши да се произнесе по актуалната тема с несъстоялото се изгонване на руски дипломати, освен, че привнесе солиден елемент на комичност, затвърди и усещането за разнобой в средите на родните атлантиди, пардон атлантисти.
Как обаче да разсъждаваш сериозно за атлантистите, когато видната фигура на Плевнелиев, тоз материализиран атлантически дух, произнася в ефир следното: "За мен липсва дебат в българския парламент за ролята на Русия, за това какво представлява Русия, как живеят руснаците". Това е просто прелестно! Ти да видиш! В българския парламент може да няма дебат как живеят българите, но трябвало да има дебат как живеят руснаците, а защо да не се дебатира как живеят хърватите, словенците, чехите, китайците. Да поговорим и за турците, защо да оставяме ДПС извън дебатите.
Плевнелиев може да е комична политическа фигура, но той е концентриран образ на онова антируско, дясно в България, което сега театрално беснее, че Борисов не е изгонил цялото посолство, барабар с посланик Макаров начело. Не се лъжете. Зад грубите, агресивни формулировки се крие повече поза, отколкото автентичност. Тези хора нямат влияние, те могат да кажат каквото се сетите, защото от думите им няма последствия. Виж, Цветан Цветанов, който продължава да доказва атлантическия си наратив, е нещо друго. След като в петък господинът прочете в НС декларация от името на ГЕРБ срещу президента и в някакъв смисъл и срещу премиера Бойко Борисов, последните съмнения в атлантската му същност отпаднаха. Следващата му стъпка е да влезе в ролята на "Иванку, убиеца на Асеня", да измести Борисов и да откара ГЕРБ и страната на майната им.
Впрочем дотам едва ли ще се стигне. Цветанов, при цялото внушение, че зад него стоят могъщи сили, е нищожен без харизмата на Борисов. Политически нищожни са и останалите "клеветници на Русия". Те не искат да ви убеждават в нищо. Воплите им са предназначени за други уши. Атлантически.