Срещи
Алекс Славчев: Китарата е първата ми любов
Ако човек живее с музиката, пътят сам ще го намери, убеден е талантливият изпълнител
/ брой: 160
АЛЕКС СЛАВЧЕВ е роден в Русе, където завършва Националното училище по изкуства. Премества се в София, за да се занимава по-професионално с музика. Записва се в "Гласът на България", защото иска да има соло кариера и смята, че това е моментът да сбъдне мечтата си. След риалити формата, в който стига до финала, получава много позитивни коментари и съобщения в социалните мрежи. Продължава обучението си в Националната музикална академия в София, специалност китара. Признава, че смело върви по стъпките на своя брат - Радослав Славчев, който го е запалил по музиката. Записва първата си самостоятелна авторска песен - "Пясъчен часовник", снима клип към нея и така затвърждава развитието на самостоятелната си кариера. Сингълът официално бе представен по време на дълго чаканите концерти на Влади Ампов-Графа на стадион "Юнак", в които младият талант участва като изпълнител.
"Няма по-хубаво нещо от това да съм на една сцена с брат ми"
"Мързелът погубва хората и е като заразна болест"
"Най-силно ще помня концерта на Лили Иванова в "Арена Армеец", на който излязохме пред 17 хиляди души"
- Наричат ви любимецът на Графа. Как се отнасяте към подобни думи, Алекс?
- Графа е невероятен човек и утвърдено име на българската поп сцена. Това, че по някакъв начин съм спечелил доверието и симпатията му, ме радва много и ме вдъхновява да продължавам да пиша музика с текстове на български.
- Защо решихте да участвате в "Гласът на България"? На какво ви научи този формат?
- През далечната 2007-а беше създаден първият от такова естество формати и аз бях част от него ("Мюзик айдъл"). Но тогава бях много малък и изобщо не бях готов за това изпитание. Години след това не можех да събера смелост, а и не виждах смисъл в подобен тип състезания, докато не ми светна някаква лампа за "Гласът на България" и нещата се случиха.
- Очаквахте ли, че ще стигнете до финала? Кои бяха най-големите трудности, с които се сблъскахте в това шоу за талантливи изпълнители?
- Честно казано, не очаквах, че ще стигна толкова далеч, защото конкуренцията беше много силна. Епизодът, в който участвах, може би е първият на "Гласът на България", където на финалите имаше 90% само професионално подготвени изпълнители.
- Мислите ли, че такива телевизионни предавания са полезни за младите музиканти? Не създават ли те прекалено големи очаквания за развитието на кариерата, които не винаги се оправдават?
- Полезни са при всички случаи. Но дали някой ще се реализира след предаването - зависи изцяло от самия изпълнител. Точно там идва обикновено разминаването, защото повечето участващи са млади, неподготвени хора, които тепърва се сблъскват със сцената и не знаят как да си открият пътя след това. Но ако човек живее с музиката, съм сигурен, че пътят сам ще го намери.
- Веднъж Ал ди Меола беше казал, че китарата е неговата метреса, която му носи пари. А вие как възприемате инструмента, на който свирите?
- Оказва се, че имаме една и съща съдба с Ал ди Меола в това отношение. Защото при мен китарата е първата ми любов и цял живот ми е носила пари.
- Печелили сте китарни конкурси по света и у нас. Какво означават наградите за вас? Важни ли са или по-скоро нужни?
- Наградите, които съм печелил, са били признание за всекидневния труд, който съм полагал, за да се подготвям за конкурсите. Това ми е дало много дисциплина и знания в музиката като цяло. Не на последно място, на тези инструментални състезания се запознавах с невероятни хора, както и с първата ми любов (усмихва се).
- Има ли състезание между вас и брат ви Радослав, който също е музикант?
- Преди може би имаше до определена степен, но сега творим заедно и няма по-хубаво нещо от това да съм на една сцена с брат ми.
- Кой е изпълнителят, от когото бихте поискали професионален съвет?
- Неизброими са. Най-много може би бих искал да се срещна с Макс Мартин и да го попитам как го прави - как 25 години не спира да пише хитове... А за тези, които не знаят, ще разкрия, че Макс Мартин е човекът, създал голяма част от хитовете, които слушаме всеки ден по радиата и телевизиите.
- Как реагира публиката при представянето на най-новия ви сингъл "Пясъчен часовник" на концерта на Графа?
- Много добре! Дори седмица след това видях случайно момиче, което е било на концерта и ми сподели, че много е харесало моето представяне, както и песните ми.
- Заснехте и клип към песента. Какво остана скрито за зрителите на това видео?
- Въпреки че то носи морско усещане, всъщност снимките на парчето се реализират в пясъчна кариера около София. А изкушаващите "самодиви" в клипа са майсторски подбрани от хореографа Росица Терзийска. Тя работи със страст и нещата винаги й се случват. А мейнстрийм звученето в "Пясъчен часовник" е нарочно търсен ефект. Всъщност това е началото на поредица от модерни песни, които смятам да реализирам до края на годината.
- Беквокалите ви звучат на сцената, редом до утвърдени имена като Белослава, Tri O Five, Графа, Лили Иванова... Какво е да се докоснеш до звезди като тях?
- Годините, в които работех с тези великолепни артисти, ме научиха на много неща. Благодарен съм на тях и на съдбата, че ме срещна с тези страхотни изпълнители. Но най-силно ще помня сигурно концерта на Лили Иванова в "Арена Армеец", на който излязохме пред 17 хиляди души. Това чувство не може да се опише с думи...
- Вероятно много ваши почитателки ще останат разочаровани, но казвате, че сте намерили любовта. И историята на срещата с дамата на сърцето ви е доста необичайна. Ще разкриете ли поне малко подробности от вашето запознанство?
- Мога да ви разкажа как се запознахме. Дамата на сърцето ми беше на едно мое участие в популярен клуб и реши да ми изпрати телефонния си номер на тайнствена бележка по сервитьора. Това всъщност ми се видя много оригинално и смело. Няколко есемеса се оказаха достатъчни, за да се усети предизвикателната химия помежду ни. Така започнаха нещата. И сега и двамата гледаме стабилно в една посока... 2020-а се оказа щастлива за мен както в професионален, така и в личен план.
- А как ви се отрази кризата с КОВИД-19?
- В началото беше много депресиращо. След това всъщност осъзнах колко полезно би могло да бъде и започнах да творя нова музика, да пиша текстове и да се уча на нови неща, за които все не ми достигаше времето.
- Какво е отношението ви към социалните мрежи? Може ли днес без тях?
- Вече са неразделна част от нас. Това, че е възможно да общуваш едновременно с много хора, които може да са в другия край на света, според мен е голям скок в развитието на цивилизацията.
- Хрумвало ли ви е да потърсите реализация в чужбина?
- Да, много пъти. Но, в крайна сметка, има една приказка, че човек, ако не е успял в собствената си държава, не би могъл да успее никъде. А и България е уникална страна и свободата, която имаме тук, я няма никъде.
- Мислите ли, че човек може да се издържа от музика в България?
- Сигурен съм! Аз правя това от 18-годишен. Ако човек има желание да се развива и да работи, смятам, че ще е успешен и ще се издържа с каквато и да е професия, включително и с музика. Мързелът погубва хората и е като заразна болест.
- Как ви е променила известността? Наложи ли се да се лишите от нещо в името на професионалната реализация?
- Да бъда лесно разпознаван винаги ми е действало добре и ме е зареждало... Може би защото това, с което ме познават хората, го правя с любов и сърце и мисля, че е на достатъчно високо ниво. Ако и вие смятате така, може да ме подкрепите в класацията "Топ 20" на БНР. Който харесва "Пясъчен часовник", нека гласува с едно сърце на сайта на радиото. Благодаря!
https://www.instagram.com/aleksanderslavchev/
https://www.facebook.com/alexander.slavchev