Живеем в различни държави

Признавам си - липсва ми времето на "Йестърдей" и "Бийтълс", липсват ми баладите на Окуджава и взривният баритон на Владимир Висоцки. Не знам на вас какво ви липсва, може би е редно да кажем: "По липсите ще ги познаете!". Времето около нас стана толкова меркантилно, че чак ме задущава. Отвращавам се от света, в който живея. И това не са вопли на човек, който мрази всички, а отчаянието на човек, който не разбира защо в милата ми родина винаги на почит и дарен със сила е онзи глупак, който е готов да ни продаде за една паница леща. Така се казва - "за една паница леща", макар всички да знаем, че не става дума за никаква леща.
Хората в Лондон, Рим, Мадрид, даже в "светая светих" на така почитания град на капитала Ню Йорк, хората се надигат на протести. Според медиите, хиляди по цял свят протестират срещу финансовите институции и икономическата политика на управляващите. Световните агенции изчислиха, че в масовите протестни акции са се включили жителите на над 900 градове в 82 страни. Стига се до сблъсъци между протестиращите и полицията. Има арестувани и ранени.
В същото време в България палят къщите на Цар Киро, естествено предизборно. Полицаите дъвчат банички и гледат умно към пламъците. Пак предизборно гръмват и автомобила на известен журналист. Сашо Диков не е сред любимците на властта и това понамирсва на предупреждение, не с насочен пръст, а право с юмрук в лицето. Полицията само вдига безпомощно рамене.
Какво става бе, хора?! Някой може ли да обясни все пак какво се случва? Защото моето обяснение ми се струва съвсем страшно. В продължение на последните две десетилетия държавата постепенно се изнизваше от реалните граници на България. И днес я няма никаква. Има само някакви хора, които от нейно име събират данъци от бедните и ги разпределят в проектите на богатите. Преди няколко месеца пак някакви хора обикаляха с хеликоптери и търсеха лошите богати. И като ги намериха край големите къщи и огромните басейни, им рекоха: "Аферим и машалла!" и забравиха. И отидоха да строят магистрали. С турски компании. При положение, че стотици хиляди българи са без работа.
Колкото и Бойко Борисов да се прави на министър-председател, видя се, че тази работа не е за него. Ние и управляващите живеем в различни държави. Той, Б.Б., управлява някаква друга държава. Неговата държава спешно се нуждае от магистрали, музеи на тоталитарното изкуство и огромен полициейски апарат. Нашата държава спешно се нуждае от болници, където да лекуват болното ни и застаряващо население, защото младите избягаха от бойковата държава. Нашата държава има нужда от нови съвременни училища, които да премахнат нерамотността, защото неграмотната нация е нация от роби. Нашата държава спешно се нуждае от помощ за селското стопанство, което умира задушено от евтините продукти на съседите. Нашата държава, най-сетне, има нужда от уважението сред другите държави по света, а не да чука на Шенгенската врата и да подсмърча като мартакело* коте.
Какво повече? Ние сме народ от такива котета. За съжаление минаха две десетилетия, а ние не се научихме за какво става дума. Ще го кажа ясно и просто: оставете всякакви жалби по младост, нищо няма да се върне; стегнете се, искайте уважение към вашите права, не чакайте милостиня, а потърсете реалното заплащане на вашия труд. И най-сетне забравете поговорката "Преклонена главица сабя не я сече". Това не е мъдрост, а ирония. Прочие, сега се сещам за покойния писател Мирон Иванов, който казва: "Няма власт над онази глава, която не иска власт!". Така е - властта покварява. Пазете се от покварата, а когато я познаете в управляващите, трябва да ги изгоните. Дали със стачки и протести, дали с гласуването в тъмната стаичка, но трябва. Покварата във властта води до поквара в народа, а това вече е страшно. Макар да владееше целия познат дотогава свят, Рим загина от покварата на собствените си управници. Това чака всички народи. Включително и българския. Който някога също слушаше Бийтълс, Джон Ленън, Булат Окуджава и Владимир Висоцки.
Такива работи...
__________________________
*По нашия край мартакело коте е онова коте, което току-що се е родило и за пръв път го вали дъжд. То не знае какво е това, стои объркано и мяучи жално, без да се сети да застане на сушина.