Прави ли завой Анкара в някои свои политики?

Не е за вярване, но и премиерът на Турция променя някои свои позиции по начин, който смятахме за наш, български патент. Неговата ПСР (Партия на справедливостта и развитието) преди време инициира арестуването и съдебното преследване на редица военни и дейци в областта на науката, културата, журналисти и т.н. Те бяха обвинени в заговор срещу правителството, т. нар. дело "Армагедон". Опозицията в Турция, колкото и да е свита, определи тези действия като разчистване на сметки с политически противници и дори устрои протести пред съда в Силиври, където се водят делата срещу намиращите се в затвори представители на генералитета, офицери, професори. Сред тях има и бивши шефове на Генералния щаб на армията.
Тези дни обаче не някой друг, а самият Ердоган в продължително интервю на живо по тв канал публично критикува продължителното задържане под стража на генерали от армията, заявявайки, че това може да има обратен ефект върху борбата срещу тероризма. Това става в период, когато има постигнато споразумение с Йоджелан, лидер на кюрдите, който излежава присъда в турски затвор, за прекратяване на терористичните операции и въоръжена борба на ПКК.
Няма как човек да не си спомни за решението на Сталин да освободи и изпрати на фронта намиращите се в лагери генерали на СССР, когато започва Втората световна война и немските войски са на руска територия. Без аналогия, разбира се, за предстоящи военни действия на собствена територия или наличие на режим като този на Сталин. Просто доста от 400-те висши офицери от турската армия са задържани и ако обвиненията се докажат, те ще получат присъди за участие в нелегални организации. Няма как това да не се отрази на духа на армията, грижливо изграждан от десетилетия, а самите офицери са представяни още от времето на Ататюрк като елит на турското общество. Друг е въпросът за ролята на военните в политическия живот на страната и вмененото им задължение още в началото на "кемалисткия" период да са стожер на светското начало на Република Турция. Грижата за духа на въоръжените сили и фактът, че при наличие на присъди няма как да се води борбата с терористите, говори, че дългото задържане е довело до обезкръвяване на армията и то точно от офицерски състав, а лошите условия в затворите са повлияли неблагоприятно върху здравословното състояние на задържаните и е предизвикало недоволство сред общество и опозиция. Оставката на адмирала от ВМС Нусрет Гюнер се смята за реакция срещу несправедливи арести, шпиониране и съответно изнудване в структурите на ВМС. Въпросът вълнува турското общество, но и дава сигнали, че премиерът, колкото и да се смята, че е авторитарен, е склонен да променя решения, когато обстоятелствата налагат или определени цели изискват компромисни мерки.
Тук няма как да не се чуе и "звънът на оръжия" във връзка със ситуацията в Сирия и силното ангажиране на Анкара със събитията за смяна на режима на Асад. По-трудно може да се доказва връзка с международни реакции, но шегата на премиера Ердоган, че отговорът му на въпрос на президента Путин какъв бизнес има Турция в ЕС, той казал "приемете ни в Шанхайската петица и ние ще забравим за ЕС", дават сигнали в посока, която Анкара не отрича. Проточилите се преговори за членство в ЕС поради неизпълнявани условия, са обезверили част от турското общество, а порасналите амбиции на управляващите за геополитически позиции сред първите 20 страни в света водят и до загърбване на приоритета ЕС, независимо, че той си остава основен търговски партньор. След 10-годишно успешно управление на ПСР начело с Ердоган и възходящ икономически растеж в рамките на 8-9% на БВП всяка година самочувствието на Анкара нарасна неимоверно. За 2013 г. обаче се очаква ръст на икономиката от 4%, като допълнение към забавения ръст през 2011 и 2012 г. Това е заявил турският министър на финансите Мехмед Шимшек.
 Индустриалните лидери на страната в лицето на фамилия Коч и Юлкер наскоро спечелиха един от най-големите търгове за приватизация на пътища и мостове в страната, в т. ч. и на двата моста над Босфора. Държавата ще прибере при този търг 5,70 млрд. долара, което означава най-малкото, че се търсят свежи средства в хазната. Някои експерти говорят за прегряване на турската икономика. Все пак още в началото на годината при традиционна среща с посланиците на 240 държави в Анкара (рекорд!) външният министър проф. Давутоглу казва недвусмислено "историята тече през Анкара и който игнорира този факт, не разбира историята и поема рискове във всички регионални политики". Срещата е обявена като "хуманитарна дипломация", но думи като "Турция ще поеме всякакъв риск, дори с грешки, но няма да се държи безгръбначно" се приемат не само за сведение. Като регионален играч и с амбиции за промяна на статута на Съвета за сигурност в ООН, за да заеме подобаващо място там, Анкара води сложна дипломатическа игра въз основа на многогодишен държавнически опит. Вижда се, че това е и въпрос на средства, но и на кауза.
Турция определено я има. Въпросът е ние дали я имаме и с какви очи гледаме към този наш голям съсед. Определено след Освобождението, та и до днешни дни, доброжелателни. Което не пречи да знаем и своите национални приоритети и гаранции за сигурност и просперитет. Както и да можем да ги отстояваме. Защото светът напоследък е някак неочаквано променлив, а "сиренето е с пари", винаги.