Парадоксите на историята

Доц. Неделчо Колев       
                   
Изминаха 99 години от избухването и победата на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия. Събитие, което разтърси света и постави началото на нова ера в развитието на световната история. Неговият генезис е в развитието на процесите в капиталистическата система в края на ХІХ и началото на ХХ век. През този период противоречията между големите империалистически държави за сферите на влияние придобиват голяма острота. Борбата за ново преразпределение на света довежда до избухването на Първата световна империалистическа война.
Идеите на Октомврийската социалистическа  революция намират широк отзвук по всички краища на света. По примера на руските работници и селяни се вдигат на борба трудовите хора в редица други страни. През януари 1918 г.избухват бунтове в Япония. През септември с. г. е Войнишкото въстание в България. През ноември революции има в Австрия и Германия. А през март 1919 г., са обявени съветски републики в Унгария, Бавария и Словения. В подем е и националноосвободителната борба на народите на Китай, Индия, Иран, Египет, Сирия, Корея и пр. Посегателството срещу

светая светих на буржоазията

- частната собственост, и възможността за експлоатация на чужд труд, предизвиква обединение на капиталистическите сили за унищожаване на съветската държава. В помощ на свалената от власт буржоазно-царска камарила на Русия се отзовават 14 капиталистически държави. Те забравят своите противоречия от времето на войната и изпращат войските си в помощ на руските белогвардейски сили за унищожаването на младата Съветска република. Могъщите им сили обаче не успяха да сломят желанието на руския народ да изгради своята държава и по нов начин да устрои живота си. Социалистическата държава не само устоява срещу непрекъснатите атаки на заобикалящия я капиталистически свят, но и осигурява успешно възходящо развитие на своето стопанство. През 1917 г. Русия произвежда 7% от световната промишлена продукция, а към средата на 80-те години на ХХ век - 20%. Тя заема първо място по общо производство на нефт, газ, черни метали, трактори, вълнени изделия, обувки, захарно цвекло, картофи, мляко, яйца и др. Нарежда се на второ място след САЩ по производство на електрическа енергия от ВЕЦ, химически изделия, машини, цимент и памук. Мощта на нейната икономика беше потвърдена по времето на Втората световна война, благодарение на която разгроми и напълно унищожи фашистките агресори.
Правилността и жизнеността на идеите на Октомврийската социалистическа революция се потвърдиха и от развитието на страните от световната социалистическа система.

Показател за това са и данните за България

В сравнение с 1939 г. нейната обща промишлена продукция през периода 1945-1989 г. се увеличи 103 пъти. Общественият й продукт - 26 пъти. Националният доход на човек от населението - 11 пъти. Произведената електроенергия от 42 квтч. на човек през 1939 г., достига до 4931 квтч. през 1989 г. Производството на зърнени храни от 3,6  млн.т. през 1939 г. нарасна на 9,6 млн.т. през 1989 г. От посочените данни и от още много други може да се твърди уверено, че социализмът доказа своите предимства пред капитализма. И въпреки този социално-икономически напредък през 1989 г. социализмът в европейските социалистически страни рухна! Действително ли идеите на Октомврийската революция се оказаха с преходен характер?! Нима е вярно, че марксистката теория за замяна на капитализма от социализма е утопия? Действително ли капиталистическата система е непобедима и вечна? На тези и още редица други въпроси съвременните буржоазни теоретици дават утвърдителен отговор. Те с всички средства отричат и с нечуван гняв осъждат всичко онова, което бе сътворено през 72-годишното успешно развитие по стъпките на Октомврийската социалистическа революция. Разбира се, наред с тях излязоха редица разработки, които обективно разкриват причините, довели до краха на социалистическия експеримент в редица страни. Тук нямам намерение да анализираме аргументите на отделните автори. Но не можем да не отбележим, че изходната база, от която тръгва съревнованието между капитализма и социализма, не е еднаква през 1917 г. И след Втората световна война социализмът започва да се изгражда в страни със сравнително слабо или средно равнище на икономическо развитие. Докато запазилата се капиталистическа обществена система се оказа в държави с високо развита икономика. Преимуществото на повечето от тях се определя от огромните богатства, извличани с векове от колониалните им владения. Дори и днес продължават да получават високи печалби от неравностойните икономически отношения с бившите си колониални страни.
Разбира се, причините за неуспешния опит за реализацията на идеите на Октомврийската революция през ХХ в. са многобройни. Но според нас решаваща роля изиграха

не икономическите, а субективните причини

Тяхното формиране не е резултат на същността на социалистическата икономическа система. По-скоро те са субективни грешки в организацията и ръководството на социалистическото общество. Много от тях са известни, особено на по-старото поколение. Социализмът беше унищожен от някои представители на същите онези партии, които го установиха с такова желание и ентусиазъм. На какво се дължи този парадокс на историята? Социалистическата икономическа система, основаваща се на обществената собственост върху средствата за производство и облягаща се на научната организация на труда, имаше огромни възможности за развитие. Това до голяма степен бе доказано от страните от социалистическата общност, но за съжаление не бе опазено и доведено докрай. Нeйните предимства се реализират успешно само при съчетаването на възможностите на обществената собственост върху средствата за производство с прилагането на съответната научна организация на производствения процес. Всяко нарушение на равновесието между тях води до снижаване на темповете на развитие, до стагнация и дори до колапс на цялата система. Неудачите в организацията на социалистическото стопанство рефлектираха върху социално-икономическото положение на населението. Те породиха недоволство сред него. Отначало то се изразява в недоверие на някои среди към отделни стопански и партийни дейци, а впоследствие се пренесоха и върху комунистическите партии и социалистическата система. В някои от социалистическите страни то прeрасна в открити демонстрации и бунтове (Унгария, Полша и Чехословакия). Предприетите мерки не бяха насочвани към ликвидиране на истинските причини. Наложеният сталински модел за изграждане на социализма в страните от световната социалистическа система осигуряваше гарантирано право на труд и редица още социални и културни придобивки, каквито при капитализма ги няма. Но с въведените принципи на уравниловка при разпределението на благата

не се стимулираше достатъчна активност в процеса на труда

А азбучна истина е, че никоя нова обществена система не може да се утвърди над старата, ако не е способна да мотивира у хората по-голяма трудова активност и не осигурява повече права и свободи. Пагубно се отразяваше и несменяемостта на дейците от висшите партийни органи, особено първите партийни ръководители. Ограничената вътрешнопартийна демокрация и принизените критерии дадоха възможност в редовете на ръководещите партии да навлязат хора с кариеристични наклонности, с недостатъчна идейна подготовка, със стремежи да използват властта за личностно облагодетелствуване и дори предаването й по наследство. Под въздействие на разложителната дейност на народилите се по-късно "перестройчици" в социалистическите страни се зародиха противоречия, които доведоха до поява на недоволство сред населението. Тази политика възторжено се приветстваше от капиталистическата буржоазия. Тя оказва всестранна подкрепа на ренегатските елементи в осъществяването на пъкленото им дело. В историята на човешкото общество има безбройни предателства. Но никога досега не е имало предателство, което да е унищожило една нова обществено-икономическа система. Това гнусно ренегатско предателство на "перестройчиците" начело с Горбачов, унищожи великите идеи на Октомврийската социалистическа революция. Те поднесоха на капиталистите такъв златен подарък, какъвто и на сън не са могли да си представят. С това помрачиха надеждите и упованията на редица поколения за създаване на общество без експлоататори и потисници.

Върнаха назад историческия прогрес

засега за неизвестно колко време.
От позициите на 99-та годишнина от Октомврийската социалистическа революция, въпреки неуспеха на опита да се изгради социалистическо общество в Европа, това не доказва несъстоятелността (утопията) на марксизма. Социализмът, нито като теория, нито като практика не е унищожен. Неговите идеи отново ще завладяват съзнанието на все повече хора по земята. Европейските народи отново ще потърсят възможност за изграждане на действително свободно и справедливо общество. По какъв начин това ще стане - чрез революционното насилие на Октомврийската революция или по мирен парламентарен път, което се допущаше и от Ленин през 1917 г., ще се определи от съпротивата на олигархическия капитал.