Васален синдром

Не, нищо ново под слънцето. Във вчерашните си броеве националните ни всекидневници "Труд", "Стандарт", "Сега" и "Преса" на първите си страници не са пропуснали да покажат на своите читатели "събитието на деня". В огромни цветни снимки четирите издания ни представят чудото на американската военна техника - ракетният разрушител "Тръкстън". Ескадреният миноносец бил акостирал във Варна ( Ах! Ох!). На борда му имало 300 души екипаж. Той разполагал с два хеликоптера "Сийхоук" и бил въоръжен с ракети "Томахоук" и "Асрок". Двигателите му били с мощност 100 000 конски сили. Миноносецът щял да остане във Варна два дни, но нямало да се допускат на борда му посещения на туристически групи.
Нещо повече - в сутрешния преглед на печата не можа да въздържи умилението си от "Тръкстън" дори "плуралистичната" водеща Ани Цолова от "Нова". Разрушителят бил имал 100 000 коня!!
Ама представяте ли си какво означава това на едно място да бъдат събрани толкова много коне? Не си представяте. Жалко, че не можете да си го представите.
Може би покрай новинарската сензация с акостирането на "Тръкстън" в родното ни пристанище, и неговите маневри с нашенската рибарска лодка "Дръзки", свободните ни журналисти трябваше все пак да запитат какво прави американският разрушител в български териториални води на 7000 мили от американския бряг. Каква я върши тук и чии интереси, чия "справедливост" ще отстоява, ще защитава с ракетите "Томахоук" и "Асрок".
А иначе?... Иначе още преди сто и кусур години публицистът Ботйов се пита защо в продължение на векове нашенските царе и царедворци са сервилничили и блюдолизничили около Византийския двор. Поради что тогавашните български чорбаджии и нотабили са се слагали на Босфорския читак. Можем още да се запитаме защо след Освобождението сме продължили да се гънем пред "силните на деня", защо продължаваме да се снишаваме пред тях кажи речи до ден-днешен. Като членове на НАТО и ЕС сме били имали "ограничен суверенитет". Суверенитет? Айде стига! С нещо да сме се променили след сто и кусур години? Е, не сме. Същите сме си, даже и метаните ни си приличат.