Тичане в обратна посока

Доц. дфн Ваня Добрева

Тези дни българската общественост отбелязва 142-ата годишнина от основаването на БАН. Поводът е значителен - известно е, че академията е най-старата научна институция, благодарение на дейността на поколения учени, нашата страна направи значителни пробиви във всички области на науката. Учените от БАН участват в реализацията на редица международни проекти, работят във важни за националния ни живот области.
Посочвам тези известни факти, тъй като през последните две години управляващите от ГЕРБ поведоха непознат в новата ни история поход срещу българския учен. Ще припомня унизителните квалификации на министъра на финансите Симеон Дянков за работещите в БАН и за нивото на науката в България. Също така си струва да припомня, че една от първите управленски стъпки на правителството на Бойко Борисов от началото на месец август 2009 г. е свързано с

рязко намаляване на публичните средства

за наука, в това число и отнемането на близо 2 млн.лв. от бюджета на академията. Няколко месеца по-късно бюджетът на БАН бе намален и с още десет милиона лева. И това се случи, когато БАН получи висока оценка от европейска експертна група, акцентувала върху необходимостта да бъдат увеличени публичните средства за наука, по-конкретно за БАН - стимул за бъдеща модернизация. Мнението на експертната група не беше отчетено от управляващите, те направиха всичко по силите си БАН да бъде унищожена.
Не заради партийно пристрастие, а защото такава е истината, ще подчертая, че БСП още през есента на 2009 г. енергично и последователно се противопостави на новия правителствен курс за разгромяване на науката и ликвидиране на БАН. БСП беше политическата формация, която излезе незабавно с декларация, в която остро осъди опита на управляващите да съсипят националния ни научен център. В началото на 2010 г. за първи път от годините на прехода учените от БАН излязоха на протест, който БСП подкрепи. И как да не го подкрепи, щом в предложен от правителството и от парламентарното мнозинство на ГЕРБ законопроект категорично се сочеше, че БАН няма бъдеще, БАН трябва да се разруши?
Именно в този драматичен момент председателят на БСП и на Парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев проведе среща с ръководството на академията. На тази среща той заяви ясно, че БСП няма да допусне разрушаването на БАН - ще направи всичко възможно, и чрез международните си контакти, Академията да бъде съхранена като национален център за наука. Станишев се нагърби с обещание да запознае компетентните институции на ЕС с новосъздадената тежката ситуация в БАН, предоставяйки им конкретна информация. Чрез евродепутата Илияна Йотова

в Европейския парламент се организираха срещи

на председателя на БАН, академик Никола Съботинов, с еврокомисари, в чиито правомощия влиза решаването на въпроса с Българската академия.
Като народен представител Сергей Станишев заедно с група депутати от Коалиция за България внесоха свой законопроект, с който се гарантира необходимата модернизация на БАН, нейната цялостност и автономия. Независимо че този проект не бе подкрепен от управляващото мнозинство, неговите идеи за запазване на БАН мотивираха законодателни промени, които НС впоследствие прие.
Едва ли е потребно специално да подчертавам, че през изминалите две години БСП и ПГ на Коалиция за България многократно защитиха националния интерес: средствата за БАН, както и въобще за българската наука, да бъдат незабавно увеличени. Обективен е фактът, че именно по време на Тройната коалиция публичните средства за наука от 130 млн. лв. през 2005 г. се увеличиха на 268.8 млн.лв през 2008 г., като по проект за 2009 г. бяха 362 млн. лв. На практика няма правителство на прехода, което за четири години да е осъществило подобно увеличение на публичните средства. В тази сума влизат бюджетът на БАН, субсидията за държавните висши училища за научни изследвания, средства за Фонд "Научни изследвания".
За обозначаване на разликите ще допълня, че през 2011 г. правителството на ГЕРБ отпусна 162 млн. лева, от които за БАН - 60 млн. лв. Т.е. бюджетът на БАН, в сравнение със субсидията по проект 2009 г., през 2011 г. е намален с 40%. Ето защо и годината

за работещите в БАН бе изключително тежка

заплати под ниво на средната заплата - около 380-400 лв.; въвеждане на система на неплатени отпуски; пропуснати международни проекти и др. На този етап все още не е докрай изяснено дали бюджет 2012 г. няма да запази нивата на финансиране от 2011 г. А това ще означава действително ликвидиране на националния ни научен институт. И нова вълна от напускащи академията и научната кариера.
При провеждането на такава политика днешната изпълнителна власт използва различни поводи, свързани с действителни и мними недостатъци в БАН. Разбира се, едва ли някой отрича, че БАН продължава да се нуждае от сериозни реформи, че висшите училища би следвало да поемат задължения и отговорности в научната сфера. Но нелепо е да се прибягва към унищожаване на готови и работещи структури, и то при системно обезсилване и деструкция на средище като БАН. Тази тенденция е извънредно опасна с оглед на националния ни развой и бъдещето на страната в ЕС.
Впрочем случаят БАН не е изолиран. На финансови рестрикции са подложени и българското образование, и българската култура, и социалните права на хората. Изпълнявайки антихуманни практики на Световната банка в държави от Третия свят, правителството на ГЕРБ реализира невиждана стагнация в тези сектори на живота, от които зависи съществуването и развитието на българските граждани. Методите, които управляващите от ГЕРБ използват, както се вижда,

са репресивни по своя характер

Неслучайно в момента правителството отпуска нови 10 млн. лв. за полицията, при положение че годишният бюджет на МВР е над 1 млрд. лв. Парадоксално е, че властимащите сякаш се наслаждават на възможността да унизят и малтретират родната интелигенция, да се погаврят с престижа й, да употребят нейното обедняване за задоволяване на амбициите и комплексите на неграмотни политици.
Така неотдавна гилдията на художниците и нейният творчески съюз сами се унизиха, удостоявайки премиера Бойко Борисов със званието "почетен член на СБХ". Вероятно ръководството на СБХ е имало известни мотиви за такъв акт - надявало се е да спечели благоволението на мъжа от Банкя, за да извоюва материални блага и привилегии за майсторите на изобразителното изкуство. Но ако това е някак си обяснимо при художниците, дори и заради наличието на шедьоври на дворцовата живопис и склуптура през Европейския ренесанс, няма ли новата вълна на "андрешковщината" (този път чрез нагаждане и сервилност) да обземе и останалите творчески съюзи?
Започвам да се страхувам, познавайки тягата на българина към приспособяване и конформизъм, да не би един ден и ръководството на БАН или тези на висшите училища, неиздържали пред издевателствата на властта, решат също - чрез самопредлагане и тотално опозоряване - да получат просешки дял от новия водач на нацията. Ще се стигне ли до положение, когато академици и член-кореспонденти, по почина на художниците направят Бойко Борисов почетен член на БАН? По този начин би се препотвърдила българска перифраза на известната песен от съветския ъндърграунд: "Другарю Сталин, Вие сте голям учен, в езикознанието сте корифей..." Не искам да пророкувам, но в многострадалната ни родина и този кошмар може да се превърне в действителност.
Ето защо е толкова нужно българският учен, университетските преподаватели да пазят и в най-кризисни моменти собствената чест и достойнство: опори на съпротивата срещу всяка диктатура и срещу всеки диктатор. Естествено,

не трябва да се губи и памет

за пътя на науката у нас. Памет за блестящи фрагменти от миналото и настоящето на БАН, за това кой и кога е извеждал науката на високи равнища, в това число коя власт и кое правителство са работили за възхода на науката и БАН и коя власт и кое правителство са ги сривали.
Като университетски преподавател и член на ИБ на НС на БСП, отговарящ за науката и образованието, много би ми се искало ръководството на БАН, наред с компромисите и отстъпките да дава още по-често изрази и на своите "чест и достойнство".
Иначе все повече се приближава денят, когато организаторите на атаките срещу БАН и науката ще слязат от политическата сцена, за да може научните изследвания в България, националният ни научен център - БАН, да се развиват нормално и плодотворно в унисон с процесите, които обуславят науката и научните идеи на ХХI век в Европа и света.