От нищо - нещо

Едни момчета на мотори прекосиха тези дни България. Рокери. "Нощни вълци" са се нарекли, понеже бръмчат с возилата си нощем, пътувайки от град на град. Да, руснаци. С тях и един словак. Да, на лъскави мотори. Видях ги. И дори присъствах на пресконференцията им в София. По пътя засадили липи, подарили икони. Били на връх Шипка, в Троянския манастир. Очаровани са от българите, които видели. Срещали ги с хляб и сол. И с усмивка.
Какво толкова извънредно във всичко това има, така и не разбрах. Не разбрах защо е засиленият медиен интерес. Цели девет камери на пресконференцията на "Нощните вълци" в София не са шега работа. Къде по-съдбоносни неща са се случвали, а са минавали и отминавали без медийна шумотевица.
В средата на 80-те с колеги студенти от цял свят два месеца се грижихме за лозов масив в Ставрополския край на Русия. Селцето го няма на картата, толкова е незначително. Лозята бяха на 70 км от пустиня и температурите стигаха до 54 градуса на сянка. След работа, която приключваше по обед, част от момичетата и момчетата палеха по цигара. Нищо особено, нали? Да де, ама за местните хора това се оказа скандално. Момичета да пушат. Къде се е чуло и видяло! Не мина и седмица и цялото село се изсипа да види що за хора сме. И хора ли сме въобще...
Сещам се за тази случка, мислейки за "вълците", които предизвикаха толкова емоции. Докато те бръмчат по техния маршрут, през България преминават мигранти, джихадисти, че дори и терористи, по думите на висш държавен чиновник. Никой не се вълнува от тях обаче. Те са просто суха статистика. Едва ли не нещо разбиращо се от само себе си. А не е така. И това е, което заслужава интереса и на медиите, и на обществото. Другото е от нищо - нещо.