Керванът си върви

Кучетата си лаят, керванът си върви, казва народът. Последният пример е случващото се около споразуменията за свободна търговия, които ЕС се готви да подпише със САЩ и Канада, известни като ТТИП и СЕТА. То не са улични протести срещу тях в стотици градове на Европа, не е подписка на 3,8 млн. европейци, не са флашмобове, троянски коне и пърформанси, не е Декларация от Барселона, скрепена с подписите на 1600 общини от 12 държави от ЕС. Всуе! И брюкселската, и родната ни папагалеща администрация се държат все едно нищо такова няма. Напротив, продължават да ни убеждават, че договорите са най-прекрасното, което е измислено досега на този свят. Хвърлиха ни прах в очите с козметични промени в някои клаузи, промениха формата, но не пипнаха съдържанието.
Знайно е от времето на Макиавели, че всяка промяна цели едно - да запази статуквото. В случая с ТТИП и СЕТА не само ще бъде утвърдено, но и ще бъде бетонирано господството на транснационалния капитал. Замисълът обаче отива отвъд това. Призна го самата ЕК. "Споразуменията са стъпка към създаване на световен инвестиционен съд". Подобна институция обезсмисля не само националните правни системи, парламенти и правителства, но и съществуващия политически ред въобще. Държавите са на път да паднат, сразени от корпоратокрациите. Задокеанските.
След "Брекзита" евролидери обилно приказваха, че народите въстават срещу брюкселския елит, че трябва да се спре диктатът на чиновниците и Съюзът да се промени кардинално в полза на хората. Това на думи. А на практика всичко си върви постарому. ЕК ще приеме и СЕТА, и ТТИП, макар да убиват националните икономики и всякаква демокрация. В ЕС жалят, че загубили 60 млрд. евро от санкциите срещу Русия, а...  удължават тия санкции с още 6 месеца! Десетки консултации направиха за борба с наплива на бежанци, който убива Европа. А бежанците си прииждат, пак нападнаха Италия. Така и СЕТА ще действа уж "временно", пък знаем, че няма нищо по-постоянно от временното. Нищо старо не са забравили тези в Брюксел, нищо ново не са научили. Докато народите, като видят накрая оглозганите си меса, не ги изгонят с камъни.