Ало, поезията не е популярна банка!

Точно в навечерието на 24 май доживяхме да станем свидетели на още едно посегателство на търговците срещу храма. Тъкмо в навечерието на празника по телевизионни екрани и електронни сайтове започна излъчване на клипове с реклами на Fibank по стихове на Иван Вазов, Пейо Яворов, Никола Вапцаров и Елисавета Багряна в изпълнение на Васил Михайлов, Цветана Манева, Юлиан Вергов и Ана Пападопулу. Възхищение заслужава рецитаторското майсторство, с което Васил Михайлов ни връща към безсмъртните строфи на "Опълченците на Шипка"; интонацията, чрез която Цв. Манева ни прави съпричастни с драматизма на Яворовата любов към Лора; трагизма на Вапцаровото "Прощално", почувстван от Юлиан Вергов; поетичната искреност на "вечната и святата" Багряна, разгадана от Ана Пападопулу.
Но артистичното майсторство е едно, а целта на банкерите нещо съвсем друго. За да докажат комерсиалната невинност на своята "корпоративна кампания", шефовете на Fibank настойчиво ни убеждават, че "това не е реклама, а само едно послание", от което всеки телевизионен зрител щял "да почувства отново патриотизма на Ботев, романтизма на Вазов, устремеността на Вапцаров, страстта на Багряна и философския лиризъм на Яворов"(?!) В кампанията се включи и шефът на артистичната гилдия Христо Мутафчиев, от чиито приказки се разбра, че именно той стои зад артистичната част на въпросния проект. И още, че предстои подобен телевизионен "прочит" и на други български поети класици.
А истината е къде по-проста: в тв-клип "излиза" артист и рецитира стихове от български поет класик, след което в скрита реклама се появява логото на Fibank и надписът "моята банка". Ако това е банката на самите рецитатори, някой все пак да ни каже коя трябва да е нашата банка. Ало, дами и господа, вие за какви ни смятате- за балъци, за будали или за... Георги Лозанов? И какво е според вас националната ни поезия: лирично слово или... популярна банка?