Утилизация на политическо гориво

Нов губернатор - нов късмет. И то какъв! Изумени, хората в Одеса ахнаха. Не очакваха такъв сюрприз от президента - да им сервира за пръв управник на областта реанимирания вносен политически труп - грузинеца Мишико Саакашвили. За да не загубят разсъдък от сполетялото ги чудо, Порошенко чевръсто преименува пришелеца с украинското име Михайло и му дари местно гражданство. Забрави обаче да поукраинчи фамилията му на Саакашко или Саакашчук, за да се чувства като свой сред чужди.
Вярно е, че ще има проблеми с обявения за единствен официален език - украинския, и ще трябва да ползва вражеския руски. Това одеситите ще му простят, защото и те никога не са се възприемали за чистокръвни украинци. В новото си битие Михайло лети от щастие: "По-добре в прекрасната Одеса, отколкото в килия на 6 кв. м", възкликваше той. На другия бряг на морето, в бившото му отечество го издирват, обвиняват го по няколко криминални дела, включително и убийства на политически опоненти. Там бившият грузинец го чакат между 20 и 30 години зад решетките.
Градът, известен с искрящия си хумор, не можеше да повярва, че назначението не е шега и за всеки случай се изсипа по улиците да посрещне новия си губернатор, размахвайки червени вратовръзки. Същите като онази, която той дъвчеше пред телевизионните камери, когато все още беше президент в родината си и през 2008 г. нападна Южна Осетия и руските миротворци там. С две думи, в Одеса не знаеха да се смеят ли, да плачат ли.
Едно е сигурно: с Михайло няма да скучаят. Чакат го велики дела. Така предвеща побратимът Порошенко, току-що навършил година на президентския си пост в старопрестолния Киев. Двамата добре се познават още от съветски младини, когато заедно са следвали в Киевския университет, а по стечение на историческите обстоятелства грузинци и украинци тогава бяха съотечественици и се прескачаха в управлението на Съветския съюз. Михайло щял да прави реформи, да бори корупцията, да култивира здрав украински патриотизъм. Най-важното, ще се заеме с продажбата на стратегическото одеско пристанище, така нужно на новите съюзници на Украйна.
С какви средства ще реформаторства? Със същите, както някога в Грузия. И досега се носят легенди, че там успял да накара катаджиите да не вземат рушвети. Днес грузинците твърдят, че ред се възцарил благодарение на раздутите силови ведомства и десетократно по-високите им заплати. Претъпканите с политически затворници килии отдавна не са тайна. В края на режима на Мишико по данни на опозиционни и правозащитни грузински организации зад решетките са били хвърлени над 20 000 души. Но тогава вождът на "революцията на розите" бе провъзгласен от САЩ за демократ и пламенен борец срещу "остатъчния съветизъм" в лицето на Русия. Това бе достатъчно той да се възприеме сериозно и да предприеме злополучната си агресия.
Сега в Одеска област на Михайло ще се отвори същата възможност - с терен за бойни подвизи непризнатата Приднестровска република - тясна дълга ивица, притисната между Молдова и Украйна. Не е изключено главното поръчение на губернатора да е опит да размрази замразения там от 1992 г. военен конфликт. Украйна и Молдова вече засилиха блокадата на републиката, а Киев дори затегна военните си гарнизони по границата й. "Това е една молдовска Абхазия", прозря Михайло. Констатацията му не е без основание - и в Приднестровието, както в Абхазия и Южна Осетия, мнозинството от населението е с руски паспорти, и там са разположени руски миротворци.
Прилики - много. Най-вероятно и краят на една нова военна авантюра ще бъде същият. Цената, измерена в човешки живот - неизвестна. Тя няма значение нито за Саакашчук, нито за Порошенко, нито за покровителите им. Важно е Москва да бъде принудена пряко да се намеси във военния конфликт. Само че никой от тях не си дава сметка за една исторически доказана закономерност: когато Русия се оказва въвлечена във война, винаги отива докрай.
Няма нужда да се връщаме с десетилетия и векове назад към авантюрите на Наполеон и Хитлер. Достатъчно е пак да припомним осетинското премеждие на Мишико. И още: предупреждението, което Лавров отправи преди месец, че на всяко нападение срещу нейни граждани Русия ще реагира като на нападение срещу самата нея. Казаното е достатъчно, за да се предпазят ербап политиците от рисковани движения. Ако са адекватни обаче. Уви, случаят със Саакашчук не е такъв. След отказа на САЩ да му дадат работна виза, те му предоставиха последен шанс да свърши нещо полезно за евроатлантическата кауза. После ще го пратят в цеха за утилизация на употребеното политическо гориво.