Уау-у-у! Войната продължава!

"Аз вярвам, че Америка я чака по-светло бъдеще откогато и да е досега". Ясно е чии са бодряшките слова. Не е много ясен обаче източникът на този неудържим Обамов оптимизъм, проявен в деня на годишнината от атентатите на 11 септември 2001 г. Вече 13 години САЩ водят война с тероризма, но освен да признаят поражението си, друго не остава. Нещо повече, благодарение на юначната битка на доблестните американски воини днес тероризмът е по-силен, по-опасен, по-зловещ.
10 години след трагедията с нюйоркските кули продължи преследването на "терорист номер едно". На 2 май 2011 г. Обама организира за екипа си колективно среднощно гледане на хода на показателната операция. Когато съзря екзекуцията на Бен Ладен, Хилари с широко отворени от възторг очи извряка победоносното американско "Уау-у-у!" Възклицанието трябваше да възвести победата на САЩ над тероризма. Официално тя бе обявена от Държавния департамент в началото на 2012 г.: "Войната срещу тероризма свърши!" Година по-късно главнокомандващият потвърди обявата.
Днес - още една година по-късно, от победата няма и следа. Битката на САЩ разплоди зверските банди из целия Близък изток и цяла Северна Африка. Картината е потресаваща: масови кланета, средновековна жестокост. Нека не забравяме, че всичко това се пръкна и от друга една неистова битка на САЩ - да натрапят навсякъде "американския модел на демокрация". По-скоро - да стъкмят свои раболепни режими. Да командват чрез тях огромни богати на енергоносители региони на света. Засега сметките излизат криви.
Това обаче не стряска Обама. Не му хрумва да напрегне мисловните си възможности. Забравил, че е обявил края на войната с тероризма, 13 години след паметния 11 септември той продължава да следва опасния си нагон. Обяви, че ще нанесе въздушни удари срещу джихадистите от "Ислямска държава Ирак и Леванта" (ИДИЛ) в Сирия, тоест срещу своите довчерашни ортаци, които насъскваше, въоръжаваше и финансираше срещу законното сирийско правителство.
Сега ще води още по-титанична битка - едновременно и срещу терористите, и срещу Асад. Ще помага на т.нар. умерена сирийска опозиция. Но нея вече я няма. Част се спотаи и оттегли, а друга отдавна се вля в редиците на ИДИЛ. Като ще хвърля бомби над Сирия, възприемащото се за "световен лидер" лице не се замисля, че съществува понятието "международно право". Че има ООН, където държавата му членува. Че от кумова срама трябва да иска съгласието на Дамаск. Не, лицето не се интересува от такива "подробности". То усеща само, че му се иска да воюва. И вече няма значение срещу кого. Важното е американското оръжие да влиза в употреба на колкото се може по-обширни територии - от Либия през Близкия изток до Украйна. Напънът е неудържим.
В този напън трябва да бъде увлечена и Европа. Тя е лесна. И механизмите за въздействие - НАТО и ЕС, засега действат смазано. Те трябва да направляват Стария континент само в една посока - да следва маниите на Вашингтон. Без много да се замисля за истинските заплахи. Да не се вълнува, че ислямистите я завладяват отвътре: в ордите на ИДИЛ в Ирак и Сирия безчинстват хиляди европейски граждани. За тях няма Шенген. В Англия и Германия, да не говорим за Франция, вече има минихалифати - квартали, в които местната полиция не смее да надникне.
"Заявявам пределно ясно: ще преследваме терористите, заплашващи нашата страна, където и да са. Това е основен принцип на моето президентство: ако заплашвате Америка, никъде в света няма да намерите безопасно убежище", успокои нацията си президент №44. Но родените от неговите войни и цветни революции ислямистки банди са тук, в Европа. Значи ли, че утре гражданинът Обама няма да ги бомбардира на европейска територия? Та нали за САЩ въздушните удари тук и там по света са единственото решение на всички проблеми.
Нововъведението на Обама е да воюва с чужди войници. Така ще прави в Ирак и Сирия. Пробва похвата и в Украйна. "Мощта на Америка може да има решаващо значение, но ние не можем да направим за иракчаните това, което те сами трябва да свършат". Наивно би било да не си даваме сметка, че същото се отнася и за европейците. Тук задачата се усложнява и от факта, че срещу европейските устои джихадистите имат местен традиционен съюзник - неонацизмът. Те заедно и с еднакъв успех рушат европейските демократични традиции. Новото поколение фашисти разчиства терена за ислямистите. Пак Украйна е пример за това.
Европейските вождове обаче свенливо и престъпно мълчат. След 4 месеца гражданска война в Донбас западните медии започнаха да се пробуждат. За престъпленията на нацгвардейците на Киев вече признават най-авторитетни международни организации и европейски издания. Направи го дори списание като "Форин полиси" и ослепялата до вчера камера на Си Ен Ен. Не е ли време да бъдат вписани в черния списък на българската военна Визия - 2020. Не е ли очевидно, че и те наливат вода в мелницата на "руската информационна война"?