Теменужено

От джипката - на електрокарчето. Голям айляк било да си министър-председател. Ей го нашият - вози се с Томислав (Дончев) и Влади (Горанов) и показва завод до завода. Че и заръчва на Нанков: ТОЛ-ът е печатница за пари, искам догодина да вдигам заплатите... И така най-обичам - от една поляна път да стане. Дори теменужка не искам да се смачка, реди Той философски. Само дето не си говори с теменужките като Иван Костов.

Всичко Му се получава без напрежение на тоз човек. Сигурно затова и на нас ни е спокойно, казват социолозите. Евроизборите не са туширали напрежението в обществото, увеличават се хората, които не смятат, че вървим към добро. Но иначе изпитваме вътрешно успокоение, блаженство, направо ни е теменужено. Че има кой да ни управлява, и то с твърда ръка. Твърдата ръка е политически бабаитлък, гарниран с разправа по милиционерски с чужди и свои, но на кого му пука.

Борисов заседна във властта. Джипката и електрокарчето няма да го изтеглят. Натрапваната аналогия с Живков и неговия човек от народа буди присмех. Древна култура сме и заслужаваме да ни управляват хора, които имат култура, по-тънка кожа и по-малко прилики с дон Корлеоне.

Надушват края на маняната. Затова ни внушават, че ни харесва всяка вечер да Го гледаме по шорти.