Прокурорът Им

Колкото наближава краят на мандата на Сотир Цацаров като главен прокурор, толкова по-често го виждаме в парламента. А в Министерския съвет вече живее в последните месеци. И се изявява ту като говорител, ту като адвокат, ту като дясна ръка на премиера. Ще каже човек, че е част от изпълнителната власт. А уж прокуратурата била независима.

Каквото и да стане, Цацаров е на първа линия, за да брани властта Му. Само Неговата ли обаче? Явно, че не. Нищо, че в края на миналата година от диванчето на Слави Трифонов изрече, че не е личният прокурор на Борисов. Въпреки репликата "ти си го избра". Тя била "друга бира", не тази, която сме разбрали. "Безконтролността на главния прокурор е удобна мантра, но не е реалност", рече тогава Цацаров. Тук, разбира се, е прав.

Кипренето до премиера, някой министър, посланик или чужд емисар окончателно осветли ролята на Цацаров. Той дава информация ту за отравянето на Гебрев, ту за финансирането на Венецуела, а ако се наложи - иска депутатски имунитет и удря опозицията. Вместо да разкрие далаверите с българско гражданство, предлага структурни промени във властта - да се закрие Държавната агенция за българите в чужбина, щото генерирала корупция. Няма структура - няма корупция. Чий говорител е Цацаров? На Началника или на ортака Му в сянка? На онзи, дето не иска предсрочни парламентарни избори, а промяна на модела на управление чрез програмен кабинет? Дето управлява тайно и така му е добре.

Той не е прокурорът Му, а прокурорът Им.

Въпросът е след няколко месеца какъв ще е? Зад граница или тук. И къде ще цъфне - в листите на ГЕРБ или на ДПС. "Имам живот и след мандата", каза Цацаров преди време. И то какъв живот...

Като имаме предвид обаче кои са сочени за наследник на главния прокурор, реформа в прокуратурата, независимо от докладите на Брюксел, едва ли ще има и в следващите седем години. Такава ще е съдбата и на борбата с корупцията по високите етажи на властта.