Празник на делника

Може Таня да се намръщи, ако прочете това ми заглавие, но аз съм доволен, че го измислих. Защото много обикновени, делнични жени е изиграла голямата ни актриса на сцената и на екрана и е превръщала образите им в истински празници на изкуството. Коя Таня ли? Ами Татяна Лолова. Годишнината от рождението й беше още на 10-и февруари, преди близо месец, и може да се каже, че тези ми редове завършват всенародните заслужени тържества по случай нейния юбилей.
В една от статиите, които използвах за “сламки”, сполучливо и справедливо беше сбъркана рождената година на актрисата - вместо 34 пишеше 37. За мен и според неизчерпаемата нейна жизненост и работоспособност тя е дори по-млада. Благодарение на това е успяла да изиграе трийсетина роли на екрана и дълъг списък - на театралната сцена (там са много повече). Между вторите са Агафия Тихоновна от “Женитба” на Гогол, Татяна Алексиевна от “Юбилей” на  Чехов, баба Гина от “Човекоядката” на Радоев, Примата в “Дуенде”, играна двеста и петдесет пъти, и... По-добре да спомена някои от авторите, чиито реплики е произнасяла пред публика: Фридрих Шилер, Владимир Маяковски, Илф и Петров, Уилям Шекспир, Фридрих Дюренмат, Макс Фриш, Шон О’Кейси, Ст.Л.Костов, Бертолд Брехт, Александър Вампилов, Алексей Арбузов, Едуард Олби, Дарио Фо, Самуел Бекет, Бранислав Нушич, Антон Страшимиров, Артър Милър и много други.
Между тези много други е и моята скромна милост. Таня е играла в постановки на мои пиеси в радиотеатъра, който преди години се славеше с много добра репутация, а също и на сцената на Сатиричния театър - в спектакъла “Щръклица” (бабата, която обикаля света и разказва приказки), постановка на Вили Цанков и при партньори Невена Коканова, Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Никола Анастасов... С тях плюс Георги Калоянчев и други светила на комедията тя игра десетина години. После се премести в театър “София” с намерението да играе сериозни роли, но това не се сбъдна. Подобен опит (да играе драма) тя направи и в Народния театър, но този опит, поне според мен, не беше на високото татянино равнище. Друг е въпросът, че вината навярно е била другаде, а не в актрисата...
Завършила ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (така се казваше едно време НАТФИЗ) при големия талант професор Стефан Сърчаджиев, тя простичко изповядва за своята работа на актриса: “Изпитвам радост, удоволствие и удовлетворение от това, което правя. Но, разбира се, никога нямам насита. Винаги си мисля, че съм могла много повече и по-добре”.
С молба да бъда извинен, че намесвам лични спомени, ще спомена, че една от водещите актриси на Музикалния театър ми отказа малка поправка в текста две-три седмици преди премиерата на моя пиеса. Часове преди премиерата на “Щръклица” помолих Таня за една немалка добавка и тя без никакво смущение я вмъкна в репликата си. Големият талант се състои не само от гола дарба, а и от блестящ професионализъм. Неслучайно юбилярката е казвала: “Мога да изиграя всичко, дори кокошка”. И още: “Мога да съм лимон, но също и портокал”. Навярно тук е мястото да цитирам и думите на майка й към нея: “Всички актриси се правят на красиви, само ти, мама, на идиот”.
Независимо от тази майчина бележка предполагам, че мнозина от артистите биха искали да бъдат като Татяна Лолова. По този повод ще цитирам и две изречения от университетския преподавател Георги Каприев: “Силата на Татяна Лолова е любовта. Любовта към театъра и към всеки отделен човек, стига да е човек. Тя гръмко изповядва и практикува тази любов, с което троши всички бариери, поставени от времето, пространството, предразсъдъците, рутината и подобните им...”
Кой би допуснал, че това е същото, малко пораснало момиче от нашия курс (в четвърта аудитория на Театралната академия), което с най-голямо старание (както и Емилия Радева) водеше записки на всичко, което ни говореха преподавателите?! Но да се върнем още по-назад! Кой би познал в юбилярката любимата ученичка на преподавателката Анастасия Балабанова от Първа столична девическа гимназия?!
Татяна Лолова споделя: “И така завърших и театърът стана мой живот!” Малко хора на изкуството могат да кажат със същата увереност и със същото основание, че са се посветили така всеотдайно на творческата си съдба.
Нещо повече - не знам дали от актьорска суетност, или за да види как стават тия работи, напоследък Таня много сполучливо се включи и в осъществяването на телевизионни сериали. Много хитри са това хората от телевизиите - заради големия талант и изключителната популярност на артисти като Татяна Лолова събират пред малкия екран многобройна публика.