Нашенските талибани

Преди повече от половин век големият писател и журналист Иля Еренбург беше казал, че "не трябва да се късат страници от историята". Всемирът е създаден така, че винаги имаме плюс и минус. Има добро, има и лошо, което винаги се възприема различно. Оценки в историята трябва да се правят дълго време след случилото се.
Ликвидирането на материалните свидетелства на дадена епоха, на дадено време под най-различен предлог е направо варварство. За съжаление това е ставало и става и по наше време. Археологическите музеи са пълни с обезглавени класически скулптури, с торсове без ръце и крака, с обезобразени животни от мрамор. В наше време талибани разрушават древни храмове и старинни градове. "Оправданието" на рушителите, бойците на ИДИЛ, е, че Коранът забранява изображението на хора и животни. А цивилизованият свят е обезпокоен и възмутен от унищожаването на артефактите на древните цивилизации в Близкия изток. С какво се отличават родните "талибани", които не се посвениха да разрушат Мавзолея - един истински артефакт, построен за изумително краткия срок от пет дена? Сега те се готвят да обезобразяват сгради, на чиито фасади имало "комунистически" символи, да заличат спомена за личности, участвали в строителството на социализма до 1989 г., обявявайки периода след 1944 г. за "престъпен".
А какво да кажем за факта, че половината от държавите в света имат в своите държавни символи петолъчки? САЩ имат на знамето си 50! На фасадите на половината от дипломатическите представителства в София се веят знамена с петолъчки. Може би единствено хералдиците на Панама са били по-далновидни, защото на техния държавен флаг има две петолъчки - едната червена, а другата - синя. Кеф ти ляво, кеф ти дясно.
Преди години минавам с кола през пътен възел "Петолъчката". В колата са ръководители на местното СДС - Сливен, които споделят радостта си от един "голям" политически успех: съборен е художественият монумент, изобразяващ петолъчка. Подхвърлям им без злоба, че работата не е свършена докрай, защото е трябвало да затворят и пътя към Ямбол, за да останат само четири пътя (лъча). "Петолъчката" и досега съществува. Ако се придържаме към казаното от Иля Еренбург, за съжаление не трябва да откъсваме от нашата сегашна история и кирливата страничка на Методи Андреев.

Кръстю Берберов, Сливен