На малкия екран и в големия свят

Гледах в неотдавнашна сутрин по телевизия БиТиВи разговор на водещия с двойка млади хора. За мъжа разбрах, че е диджей. (Тази дума - диджей, набутала се в иначе хубавия ни роден език, не е моя тема сега). Моя тема, по-точно отправна точка, ми е младият мъж (с очила и с татуирани ръце - други части от тялото му не бяха показвани на екрана), който - според последната част от думите му пред камерата, се гордее с татуировките си и дори дава съвети по този въпрос. С не особено добър български език (мекаше и употребяваше чуждици, за да покаже, че ги знае), той обясняваше подробности около неизтриваемите татуирани рисунки върху разни части от тялото, с които прости хора, предимно младежи, искат да покажат, че не са толкова прости, щом са в крак с модата.
Ей такива "културни" дейци или други обществено "значими" люде сме принудени да гледаме често на малкия екран. За тях предлагам на водещите и на онези, които са поканили гостите, да ги предупреждават, че за всяка грешка (граматическа неправилност) в говора им ще бъдат глобявани... За тази цел обаче самите водещи трябва да знаят кое е грешно или да се обръщат към външни доброволци като мен, за да отбелязват неправилно изречените думи. Десет лева да струва грешката, редовно ще се набира прилична сума и същевременно ще се прави нещо полезно за чистотата на родния език. Защото ако някой в живота не се съобразява с правилното говорене, той лесно намира оправдание в това, че по телевизията говорят като него. Тук няма място за демократизъм. Законите са си закони дори в области като граматиката и правоговора и трябва да се спазват. А нарушителите - да се наказват. Сложно е, но не е невъзможно. Особено като се има предвид ползата от взетите мерки. Първо: да не се развращават (поне езиково) телевизионните зрители. И второ: да не се нарушава авторитетът на телевизията, по която е грехота да се говори неправилно.
Защото свикнахме малкият екран да ни показва събития и хора, които не допринасят много за културата на зрителите си. Поне да не ги приучваме към грешно говорене, да не нарушаваме езиковите норми. Едно време цитирахме Ленин, който бил казал, че "за нас най-важно е киното". За нас пък, за днешното въздействие върху обществото, най-важна е телевизията. Няма кой да отрече това. Обаче четвърт от говорещите по нея - гости или щатни водещи, не пропускат случай да вмъкнат в словото си например паразитните думички "един", "една" и "едно". И казват: "Това засяга всеки ЕДИН човек" или "Всяка ЕДНА специалистка ще обясни..." Какво губим, ако кажем просто и ясно "Това засяга всеки човек" или "Всяка специалистка ще обясни..."?
Момиче, стажуващо в престижно софийско издателство (значи е учило нещо културно), е решило да бъде модерно по друг начин - забучило си е на носа някакво декоративно пиронче. Този вид "украса" има различни варианти - подобни бурмички се завинтват също в края на веждите и по други части на лицето. Някакъв мъж пък, виждал съм го на улица "Граф Игнатиев" недалеч от статуята на патриарх Евтимий в София, така е набол по лицето си различни гвоздейчета, халки и пластинки, че ако рече майка му или любимата да го целуне, няма да намери празно местенце. Но това си е напълно негов личен въпрос и не пречи на демократичното развитие на обществото ни. Само минаващите край него малки деца затрудняват майките си с въпроси, възникнали от тази необичайна декорация.
Модата е нещо като епидемията. Тя идва, намира чакащите я подражатели и често отклонява вниманието на хората от жизненоважни въпроси. После отминава. За да се върне - обикновено леко редактирана, след двайсет или трийсет години. Мили дами, вие спокойно можете да сте в крак с нея, ако са запазени някои от тоалетите на грижливата ви баба и вие ги извадите от раклите. И бабите ще ви се чудят на акъла, независимо колко са им се радвали и как гордо са ги носили преди половин век.
Напоследък има и друга мода - напълно в разрез с нормите, които традицията ни е оставила. Мъжете не си свалят шапките, когато влезнат в някое помещение. Това ме е възмущавало най-много при телевизионните предавания в студио. Отначало смятах онзи, който не си е свалил каскета, меката шапка или такето си, за болен от някаква особена плешивост. После дори в един московски театър видях зрител с шапка и се убедих, че това е мода.
Но или тази мода е неприемлива за мен, или аз съм вече твърде стар за да я възприема. И не е само тя.