Колегата Шекспир

Надявам се уважаемите читатели на вестника да имат достатъчно чувство за хумор, за да оценят шегата ми в заглавието. Защото трудно биха могли да се назоват "колеги" на Шекспир, този колос на драматургията и театъра, дори световни автори като Есхил и Софокъл, Молиер и Чехов, Ибсен, Голдони, Лопе де Вега и много други... Да не говорим за съвременните съчинители на пиеси, някои от които в името на известна мода, убеден съм, че тя е преходна, изцяло пренебрегват правилата за писане на сценични произведения или поне аз не ги откривам в диалозите им. Вярно, че част от тези правила като например единството на място и действие отдавна отидоха в забвение, но изискването публиката да се вълнува за съдбата на героите, да съпреживява техните терзания и радости не са отпаднали ни най-малко и едва ли ги очаква подобна зла участ.
Сигурно не случайно се питам защо съвременните екшъни на екрана са изпълнени с катастрофи и убийства, до степен, която няма нищо общо с жанра на класическата трагедията. Героите на показваните по телевизията драматични произведения се трепят като мухи пред ококорените очи на нашите деца и внуци... И навярно няма да бъда първият запитал се какво изобщо печели обществото, че младото поколение ще смята убийството за дребно недоразумение. Имам чувството, че живеем не в Двайсет и първи век, а във време, когато родителите на Хензел и Гретел ги пращат да умрат в страшната гора, когато ловецът разпаря корема на вълка, за да извади оттам още живите Червена шапчица и баба й, когато по калдъръма на улиците се търкалят отрязани човешки глави...
Но стига съм писал страхотии, защото не остана място за голямата ми и вълнуваща тема: Уилям Шекспир! 
Най-големият английски и световен автор на трагедии, комедии и драми е роден в Стратфорд на Ейвън, неизвестно точно кога, и затова като негова рождена дата се чества 23 април - празник на Свети Георги, който е небесен покровител на Англия. По онова време, което се смята за "златен век" на културния Ренесанс в страната, монарси са били последователно Елизабет Първа и Джеймс Първи.
Известна е датата на смъртта на Шекспир - 23 април 1616, година, на която е починал и друг ренесансов гений на човечеството - испанецът Мигел дьо Сервантес. 
Хората от моето поколение помнят с възхита един от знаковите режисьори и изпълнители на главните роли в големите трагедии на Шекспир - това е Лорънс Оливие. Сега на театралната сцена и на телевизионния екран се появяват нови постановки на великия драматург с участието на нови звезди като Кевин Спейси - в "Ричард Трети", Мартин Фрийман и Бенедикт Къмбърбъч - в  "Хамлет", Джеръми Айрънс  - в "Хенрих Четвърти". А в организацията и реализацията на тези спектакли са заети големи театрали като Сам Мендес и Доминик Кук.
Много се знае за Уилям Шекспир не само от театрали, хора на литературата, изкуството и културата, а и от многобройните зрители на неговите пиеси, без оглед на техните професии, образование, манталитет. Величието на неговото драматургично майсторство е в достъпността му, в това, че неговите герои, живели или измислени преди векове, са сякаш наши братовчеди и носят нашите сегашни, днешни добродетели и пороци. 
Но всичко това е известно. Ще напиша няколко реда за нещо по-малко известно. Големите световни учени Стивън Скиске и Чарлз Уард са направили някаква анкетна класация на повече от пет хиляди исторически личности и известни хора - от Елвис Пресли през Бетовен до Сталин и кралица Виктория. В тяхната класация на първо място е Исус Христос, а вътре - в десятката, са още Наполеон, Мохамед, трима американски президенти (Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън) и т.н. Уилям Шекспир е успял да заеме третото място, дори зрителите на неговите 38 пиеси и читателите на 15-те му сонета, 4 поеми и 3 епитафии да не са съгласни...
Особено като се има предвид, че той не само пише пиеси, но ги и поставя и е актьор в тях. Той е душата на тогавашните театрални трупи "Мъжете на Лорд шамбелана" и по-късно на "Мъжете на краля", която играе в известния по онова време театър "Глобус".
Там, в същия театър "Глобус", сега обновен, но все така без покрив - само за летните месеци, се играе преди да тръгне на световно турне и трагедията "Хамлет" с участието само на дванайсет артисти и продължаваща около три часа.