Гарнитура за постна пица

Бивш финансов зам.-министър написа вчера публична статия, пълна с отчаяние от бъдещия бюджет 2011, който се вари в момента в лишеното от професионализъм лоно на правителството. С името си на експерт той отбеляза, че кабинетът няма изобщо идея какво трябва да се направи в нито една област и бюджетът доказва това. Единственото добро според него е предвиденото замразяване на пенсии и заплати.
Въпросният зам.-министър е Любомир Дацов, от правителството на Сергей Станишев, от НДСВ. Вчерашната му изява е много добра илюстрация на  трудното битие на бившето ляво правителство, пълно с дясномислещи личности. Днес нарастващото обедняване на хората може да е "нещо добро" само за измислените корифеи от "Отворено общество" или за сините неолиберали. А когато Дянков обявява, че слага заплатите във фризера, се имат предвид пенсиите и заплатите в публичния сектор - на учителите, лекарите, учените, преподавателите, за които уж г-н Дацов твърди, че трябвало да са приоритет. Никаква макроикономика не може да оправдае "замразяването" на тези хора, защото те - третирани като тегоба на хазната, са родители не просто на бъдещата икономика, а на нацията изобщо. Пенсионерите пък са тези, които са я създали.
Думата ми е за мисленето. Предишното правителство увеличи и парите за здраве, и за образование, и за наука, и пенсиите. Но хората не го разпознаха като ляво, нито го оставиха на власт. Защо? Ами ето заради такива изяви на властимащи от НДСВ, които размиваха идеята за социалното изобщо. А днес някой да чува хули и упреци към НДСВ? Целия пешкир пере БСП. И хулите влияят. Защото управляващата лява партия се остави да бъде туширана, въпреки социалните постижения, изработени в труден баланс с останалите две съставки на коалицията. Защото дясната гарнитура на лявото управление имаше твърде силен аромат.
До ден-днешен в партията на левите не са казани тези истини открито. Нещо повече - ако има дебати на такава тема, те се промъкват някак гузно. Сякаш друг начин на държавно управление, освен крайния либерализъм, който у нас в момента е доведен до абсурд, не съществува в Европа. Сякаш задокеанските икономически доктрини са се превърнали в мантра, която не може да бъде оспорена. Това ги сродява с някогашните аксиоми за "реалния социализъм", които бяха станали официални одежди на публичното поведение. Днес се смята за нормална грижата за работодателите, чиито разходи се били повишили. Но къде е левият глас, който ще попита: а нима разходите на работника не са се повишили? Къде е ароматът на лявата гарнитура към дясната постна пица?