Божи служители с рога и копита

Знаем: църквата е отделена от държавата. Но отделена ли е от политиката? Какви са онези божи служители, които връхлитат в храмовете с политически лозунги? Без свян от сана и одеждите си зоват към убийство на братята си по вяра и поругаване на църквите. Какви са онези странни същества - "хомо политикус", които се превъплъщават в духовни отци, без обаче да знаят на кой бог служат?
Може би това са имали предвид текстовете в светите писания, когато са казвали, че антихристите ще се пръкнат в самата църква и ще я покварят. На това сме свидетели днес, когато Вселенският патриарх Вартоломей сложи началото на процеса за даване автокефалия на разколническото образование, нарекло се "Украинска православна църква към Киевския патриархат" (УПЦ-КП).
С решението си "вселенската" особа наруши с един замах цял списък от каноните на Православието. Първо, право да предоставя автокефалия има само църквата майка, т.е. Руската православна църква (РПЦ). Тук резидентът на истанбулския квартал Фенер просто няма думата. Трябва ли да му напомняме, че РПЦ е най-голямата православна църква и от векове е автокефална. Второ, той може да приеме прошение за независим статут само от канонически призната църква, каквато е УПЦ към Московския патриархат. А такова прошение няма. Трето, то се появи и му бе връчено от светското лице - действащ олигарх и по съвместителство в момента президент на Украйна Петро Порошенко. Четвърто, за да даде ход на еретичното си дело, предстоятелят на Константинополската патриаршия се изкуши да отмени анатемата, наложена от руския патриарх на разколника Филарет, без канонът да му дава такова право. Това може да стори само онзи, който я е наложил след пълно разкаяние на отлъчения от църквата. С две думи, без да му мигне око се намесва в каноническа територия на най-голямата православна църква и върши там каквото му скимне.
При всички тези безбожни простъпки, или по-скоро грехове, великите предшественици на Вартоломея биха се обърнали в гробовете си. Нека напомним, че до неотдавна самият той твърдеше, че в Украйна има само една законна църква - принадлежащата към Московския патриархат, и упрекваше Филарет за разколническата му дейност. Явно някой го натисна и той се поддаде на изкушението. Призван да служи на единството на Православието, той реши, че по-лесно ще влезе в историята, ако поработи за неговия разкол, ако се прояви като антихрист. При това в комбина с нечестивеца Петро и с подкрепата на такава мощна институция - нищо, че е далеч от божиите дела, като Държавния департамент на САЩ. Така триото Вартоломей-Филарет-Порошенко бе задействано в голямата битка срещу Православието. Дело, което - трябва да признаем, им се удава по-успешно от божието служение.
Интересни са и други "подробности" от чисто светското житие на родения в Турция турски гражданин с гръцки произход Димитриос Архондонис - бивш капитан от турската армия. В свободен достъп се появиха информации, които заслужават да бъдат разследвани. Твърди се, че има тесни връзки с Фетхулах Гюлен, когото Анкара обвинява в съдействие в неуспешния опит за преврат преди две години. И още, екзархът от Константинополския патриархат Иларион бе арестуван в началото на 90-те години от турските власти за връзките му с чеченските терористи и дейността му като емисар на Басаев. Всъщност правителството в Турция и досега не признава официалната титла на Вселенския патриарх, а само статута му на глава на местната гръцка православна общност. Биографията на самозванеца Миша Денисенко, самопровъзгласил се за патриарх Филарет на "независимата украинска православна църква", е не по-малко колоритна. Дълги години храмовете в Украйна, заграбени от каноническата УПЦ-МП, са били използвани като центрове за вербуване на бандеровски банди за изпращането им в горещи точки в бившите съветски републики.
При тези чудеса от "подвизи" на църковното поприще напълно естествена и разбираема е реакцията на повечето автокефални православни църкви, които порицаха константинополския предстоятел. Православна общност в Турция дори поиска от властите да бъде заведено наказателно дело срещу лицето Димитриос Архондонис. "Патриархатът в Константинопол вече не може да бъде координиращ център на православния свят. Той се самоликвидира и ние се изправихме пред нова църковна реалност", заявиха вчера от Московския патриархат.
Тази реалност е нов тежък етап от битката на Запада срещу Изтока, срещу Православието, срещу Русия. "След комунизма, най-големият враг на западната демокрация е Православието", така беше формулирал тази битка небезизвестният Збигнев Бжежински. Последователите му са много - и вътре в православния свят, и, както се оказва, в самата църква. Изпод расата им се подават копита, под килимявките - рога. Такава е битката за демокрацията, която ни се предлага. Такива са нейните борци.