Лора Каравелова е изключителна жена

ВЕЛИНА КОЛЕВА е родена в Благоевград и е сред най-новите попълнения в драматичния състав на МДТ "Константин Кисимов" във Велико Търново. Дипломира се през 2021 г. в Театралния колеж "Любен Гройс" в класа по актьорско майсторство за драматичен театър на Малин Кръстев с асистенти Герасим Георгиев-Геро и Весела Бабинова.

- Велина, родена сте в Благоевград - град с културни традиции, театър, камерна опера и т.н. Още в детските години ли възникна влечението и интересът Ви към театъра?
- Още докато бях в Благоевград, с мои приятели, с които бяхме една компания деца, започнах да посещавам школата по актьорско майсторство при Илия Ласин. Те ме запалиха, бяха много вдъхновени, с тази школа откриха нов свят, показаха го и на мен, за което съм им много благодарна. Още оттогава се влюбих в тази професия и след това нито за момент не съм се колебала с какво искам да се занимавам.

- Вие сте един от примерите, че когато на децата от мънички по подходящ начин се разкрие светът на изкуството, това оказва сериозно влияние върху техния мироглед, душевност и оформянето им като личности.
- Точно така смятам и аз. За мен е много важно нещата да се представят любопитно, защото това ти бърка в душичката, храни я и я лекува, забравяш за битовизма, в който живееш в момента. Това друго нещо за мен е много ценно, съкровено и любимо. Със сигурност смятам, че е много важно още от ранна възраст, още от ученическите години, някой да ти покаже, че в живота има и друго, освен евтиното и ерзаца, което се случва около нас в момента.
- Как решихте да кандидатствате в Театралния колеж "Любен Гройс"?
- Малин Кръстев е моят авторитет и веднага, щом разбрах, че той ще взима клас в Театралния колеж "Любен Гройс", не съм го обмисляла и за секунда.
- По време на обучението при Малин Кръстев и асистентите му Герасим Георгиев-Геро и Весела Бабинова какво почерпихте от техните познания, умения и опит, какви тънкости на занаята Ви откриха?
- Малин Кръстев, доста дълги години преди да вземе клас в колежа, имаше школа в Младежкия театър. Той има голям опит и мисля, че за него не беше особено предизвикателство, както за Геро и за Весела, които за първи път преподаваха. Но когато ти представят нещата интересно, няма как да не те вълнуват. Когато виждаш, че срещу теб стои човек, който е много дълбок, който има какво да ти покаже, да ти разкаже, ти му се доверяваш на 100 процента и резултатът е положителен.

- Докато следвахте, мечтаехте ли за роли, за една или друга пиеса?
- От съвсем малка майка ми ме водеше на театър, на концерти, дори в София сме идвали да гледаме постановки. Още оттогава съм си представяла как бих била на сцената, как биха ме аплодирали. След това, когато започнах да чета пиеси, винаги откривах роля, която много ми допада и искам да изиграя. Най-сладкото за един актьор е да се превъплъти в герой, който е сложен и не прилича на него самия.
- В момента репетирате "Нирвана" от Константин Илиев, която ще има премиера във Велико Търново на 18 февруари.
- Много тежка пиеса с много трудна роля - Лора Каравелова, любимата на Яворов. Това е изключителна жена, която трудно би могла да бъде описана, въпреки всички неща, които сме чели за нея. Всеки ден откривам нещо ново и се влюбвам още повече в нея. Най-хубавото за един актьор е да предизвика сетивата в себе си, да бъде различен от това, което е в живота.
- Пресъздавате роля, популярна и обичана в изпълнението на много други актриси в различни постановки. Отговорността е голяма.
- Наистина "Нирвана" е много позната пиеса, модерна класика, която се е превърнала в мит за фаталната любов. И се надявам, че сега зрителите ще дойдат да видят как други хора пресъздават героите и как са направили тази пиеса, която се играе от много години. Това малко ме притеснява, защото ще се гледа под лупа, тъй като са представени различни виждания за този текст.

- Разказвайки такава лична, съкровена история между двама души, от особено значение е "сработването" с партньора - в случая Владимир Солаков, който изпълнява ролята на Яворов. Получава ли ви се?
- Партньорът има огромно значение, за мен той е най-важен на сцената, защото трябва да се усещате, да си вярвате, да си имате доверие, само с поглед и с жест да се разбирате, жестът ви да бъде реплика един към друг. Колкото и да си добър, ако нямаш до теб добрия партньор, много е възможно да изглеждаш нелепо. Владимир Солаков е изключителен партньор, вече изградихме приятелство, имам му пълно доверие и смятам, че ще стане страхотно представление.
- От няколко месеца сте щатна актриса във Великотърновския театър, където досега сте играли само в "Не сме от тях" по разкази на Чудомир. Как възприехте неговия специфичен хумор? Познавахте ли го добре като автор преди това?
- Чудомир има малко горчив хумор, чела съм негови творби, които никак не са ми смешни, дори малко се разстройвам на моменти от неговия черен хумор. Преди това не съм чела много комедии, защото моят интерес са драматичните творби. Но се надявам, че в бъдеще ще имам възможност да играя още такива роли, които са доста далеч от мен, за да мога да се предизвикам, ще ми бъде интересно.
- Харесвате ли българска драматургия?
- Смятам, че имаме стойностна българска драматургия. В момента го осъзнавам и чрез участието ми в пиесата "Нирвана". Докато репетираш, можеш да се хванеш буквално за всяка дума и много да разсъждаваш. Има много хубави български пиеси и те трябва да се върнат в българския театър.
- Участвахте в театралната лаборатория на Нина Димитрова по "Тортила Флет". С какво са полезни за артистите тези форми на обмяна на опит с различни режисьори, актьори, школи?
- Нина е страхотен човек, от нея има много какво да се научи, изключително любопитна, с интересно мислене и виждане за процеса на сцената. Със сигурност тези лаборатории са много полезни, за да се отпуснеш, да се провокираш с нещо ново и различно, да видиш реакциите на свои колеги. Излизаш на сцената абсолютно "гол" и виждаш по какъв начин мисли човекът, как би приел тази роля, как би действал с нея на сцената. Много обичам да участвам в такива ателиета, лаборатории, защото те карат да мислиш в дълбочина за себе си, да вадиш от себе си различни емоции. Да имаш досег до човек като Нина Димитрова, а скоро участвах и в лаборатория на проф. Маргарита Младенова, да видиш такива хора как говорят, с такава любов към професията, дори само това ти стига, за да се вдъхновиш.

- Много Ваши колеги правят кариера едновременно на сцената и на екрана. Вие имате ли желание да се снимате в киното?
- Да, дори вече ми се е случвало да участвам във филми, в сериали, да попадна в този процес на работа, да го усетя. Но не е като театъра. Театърът ми е по-ценен, повече ме докосва, защото се случва сега, в момента, и тази емоция няма как да се повтори. Харесва ми и да съм на снимачната площадка, самият процес е интересен, а и оттам има какво да се научи.
- Какви други интереси, занимания Ви радват, отморяват и Ви пълнят душата?
- Много неща ме радват в живота, дори едно куче да видя на улицата, ми пълни душата. Обичам приятелите си, аз съм зодия Близнаци и много искам винаги да съм в големи компании, да се смеем. Любимо нещо ми е да прекарвам времето си с приятели, да преживяваме неща заедно, да отидем на планина, след което да се съберем някъде, да си направим вечеря, да играем настолни игри. Това ми носи истинска топлина на душата.
Обичам да пиша поезия, да си рисувам мои измислени неща, които не показвам на никого, изрязвам думички от вестници, създавам си картина с думички. Обичам да си правя бижута от мъниста, например от връзки за обувки съм си направила гердан, от телче - пръстен, всякакви такива неща са ми интересни. Но все по-малко имам време за тях...
- Един млад човек да попадне в трупата на професионален театър, да има сигурна работа, която му осигурява и различни роли - това е истински късмет.
- Според мен това е най-ценното и каквито и роли да изпълняваш, след това по съвсем друг начин стъпваш по тази земя, защото имаш опит, сблъскал си се с различни трудности в изграждането на образи, минал си през творческия процес. Най-ценното за един актьор е да мине, както казваше моят преподавател Малин Кръстев, през различни роли - от бебе до баба. Трябва да извървиш този път в професията, да изиграеш максимално много роли, едни от тях може да са ти много любими и да ги играеш с голямо удоволствие, други може да не са точно твоето, но този разнообразен опит дава друго усещане за професията. Да бъдеш част от трупа е като семейство - да те обгрижват всички, когато имаш проблем - да те разбират и да ти помагат. Прекрасно е!
- Великотърновският театър дава много разнообразни творчески възможности - от детски представления, през драма, комедия, мюзикъл, оперета, опера, балет...
- От първия момент, в който попаднах тук, бях възхитена от това, което видях и което се случва в този театър. Наистина е голямо разнообразие и богатство.