Пътят към Северна Корея
/ брой: 27
Спецсъдът поиска от медиите да му предоставят "за съгласуване" статии, отразяващи дейността на новата структура, още преди да бъдат публикувани. После даде заден. Може би стреснат от коментарите в интернет.
Стъпката обаче към немислимото - мракобесна цензура, беше направена. Може би за опипване на почвата.
За да обясним какво всъщност беше поискано, нека за миг забравим "задния ход". И да си представим, че това искане е не просто на спецсъда, а на целокупната власт.
Пиша аз, например, "Министър Дянков постоянно лъже" и описвам как в края на август 2009 Дянков заяви, че от 1 януари ще вдигнат пенсиите. На следващия месец съобщи, че "заплати и пенсии растат с 5% догодина". През април 2010 г. ни успокои, че "до средата на годината българската икономика ще е извън икономическата криза". Пращам статията в съответното министерство, за да прецени то дали ми е точно заглавието. Защото е възможно всъщност министърът да не е лъгал, а да се е шегувал. Или не да се е шегувал, а да се е обърквал. Възможно е министерството да ми препоръча да сложа следното заглавие, за да бъде точно и абсолютно вярно: "Ако тройната коалиция беше оставила резерв от 20 милиарда и ако инвестициите нямаше да паднат N-пъти, министър Дянков щеше, ако му позволява световната криза, международната общност и Световната банка, да увеличи някакви доходи".
А ако не се подчиним? Щом едно изискване на властта не се изпълнява, трябва да има и наказание. От - до. Например от максимално - затвор, до минимално - съответният главен редактор да напише 100 хил. пъти "Обичам властта".