Водната кула - eдна от емблемите на Стара София

Може би сте я забелязвали, когато сте минавали покрай нея пешком или с кола, с трамвай № 10, който върви по софийския булевард "Джеймс Баучер", но не сте се замисляли каква е тази стара и оригинална висока постройка. Защото тя наистина е интересна, а отгоре на всичко е и много красива. Със своите 27 метра Кулата се извисява гордо, достолепно, макар че днес я заобикалят и други високи сгради и жилищни кооперации.
Това е Водонапорната кула в квартал "Лозенец". Тя е една от емблемите на Стара София. Намира се в най-високата част на столицата - след резиденция "Лозенец", от страната на факултетите на Софийския университет. Мястото е някогашният хълм Курубаглар, което в превод означава "Сухите лозя".
Не била богата на питейни води София, възникнала преди векове около "Жежкийо извор" - минералната вода в центъра. Населението ползвало кладенци в дворовете си, а по-късно - и улични чешми. Вкусната вода от Витоша била със свеж възкисел вкус, обогатен с кислород и озон. Тя била толкова мека, че трудно се измивал сапунът, а бобовите храни увирали лесно и бързо, но не стигала за скоростно умножаващите се жители на новата столица след Освобождението на България от турско.
Затуй управниците замислили да се изградят водни резервоари по подобие на напредналите страни, които да помагат за водоснабдяването на населението с повече вода. В 1903 г. властите поръчали на немския инженер Франц Салбах от Дрезден проект за кула - контрарезервоар, тогава започнало изучаването на Витоша в хидравлично отношение.
Двадесет години не се стигнало до строеж. Развитието на градската водопроводна мрежа предвиждало водоснабдяване с води и от Рила.
На 20 септември 1928 г. започва стратегическият строеж на този резервоар. Завършен е на 20 ноември 1929 г. Избрано е най-високото място в Лозенец, което било 610,40 м.  Въпреки че Рилският водопровод е открит през 1933 г., Кулата е работела като допълнително съоръжение дълго след това.
Построена е с железобетон и тухлена зидария, като е проектирана и използвана още и като наблюдателна кула - за пожари, за атракции. Почти на върха й има балкон с метален парапет, от който софиянци се наслаждавали на красива панорамна гледка, която днес е закрита от нови високи постройки - те заобикалят Кулата и са на улиците "Теодосий Търновски" и "Галичица". Съвсем близко е и много високата сграда на Енергопроект.
Водонапорната кула е толкова красива, че ще ви грабне очите! И днес, макар вече 88-годишна, тя пленява със здравия си и представителен вид! Някога се е строяло така, че всяка постройка да е полезна по предназначнението си, но и да има индивидуална, запомняща се хубост!
Независимо от завидната си възраст, Кулата е добре запазена. Повредата на външната й мазилка се скрива от дивата лоза, която я обвива от земята да купола. Тайнствена като от приказките я прави "природната дреха", която я облича според сезоните ту в зелено, ту в огненочервено, в топло жълто и кафяво!
Красива е Кулата и в снежните и мъгливи дни, защото тя тъмнее загадъчно сред белотата на снега, в сумрака. Между това "природно облекло" се вият спираловидно прозорците на Кулата, които са с различни размери и стигат чак до върха, до металната й "шапка", която също е с малки прозорчета! Там има и гръмоотвод. Въобще откъдето  и да я погледнете, можете дълго да й се възхищавате, да й се любувате до насита!
Ако направите една приятна разходка в тази част на "Лозенец", ще видите и Водната кула - една забравена и изоставена софийска емблема! Тя не е обявена за паметник на културата, защото не е оформена собствеността й, няма устройствен статут. Но от 2006 г. ентусиазирани софиянци - художници, скулптори, графици, музиканти от неправителственото сдружение "Ние" са разчистили  мястото около Кулата и са открили във вътрешността й артгалерия.
С помощта на Столичната община и с финансовата помощ на израелското, норвежкото, австрийското, американското посолство, още и на Италианския културен институт, на Британския съвет и на други големи организации вече повече от 10 години се провежда артфестивалът "Водната кула". Той се прави на различни публични пространства в София и в други наши градове, като даже се е превърнал в международен. Целта е да се съхранят, да се съживят изоставени и занемарени сгради, които имат архитектурна и социална стойност. Да бъдат те запазени и възстановени в автентичния си вид, за да радват сегашните граждани и да вдъхновяват идните поколения.
След промяната у нас се видя колко такива здраво строени и ценни архитектурни промишлени сгради има - фабрики, гари, железопътни депа, кантони. Много от тях могат да се съживят чрез изкуството и да се превърнат в полезни културни центрове, в интересни туристически обекти. Дано тези идеи да се осъществят!
                              
     
 
Водната кула в кв. "Лозенец" -                                      Макар 88-годишна, тя все още се държи
един от символите на Стара София

 
Вътрешната стълба                                                                         На отвора на купола е подпряна
                                                                                                   малка метална стълба с напречни пръчки

Една възможност за използване на запустелите градски пространства за артистични цели