Протестът отбеляза юбилей. Защо?

Бавно, но славно, протестът доби класически измерения. Не толкова със своята продължителност, колкото със смисъла си. С оценката за него. Която се родее с онова "Защо?" на британския класик Бърнард Шоу, написано по адрес на състояла се театрална премиера. И влязло в историята като най-кратката рецензия.
Ако не ни бе така натрапчиво поднасян от медиите, протестът отдавна щеше да е минал в забвение. Натрапването в случая е точна дума с оглед на това какво всъщност е новината. Тя е съобщение, което представлява политически, социален или друг интерес за аудиторията не с какво да е, а със своята новост. Когато едно и също се повтаря десет, двадесет, сто дни, месец, два, че и половин година, може ли да бъде новина? Каква е разликата дали по парламента се хвърлят домати или яйца? Дали пред него се пие кафе или се прави плаж? Дали е курдисан картонен танк или летяща чиния? Дали са навъртели с боя някой полицай или са го напръскали със спрей? Телевизиите ни навират в очите тези "новости", но хората губят интерес. Отброяването на поредния протестен ден поражда същата досада, както навремето съобщенията за изстрелването в околоземна орбита на изкуствения спътник "Космос Две хиляди и нещо". Или в наши дни - три хиляди и еди-кой си епизод на сериала "Дързост и красота".
Днес "ранобудните" се оплакват, че им омръзнало да бъдат игнорирани. Не издържали вече. Преследват различните представители на властта пред студиата и дори в кръчмите, защото искали да бъдат чути. Но когато бъдат официално поканени на срещи, не отиват, защото щели да легитимират управляващите. Тези хора отдавна трябваше да са решили кое им е по-важно. Или по-болезнено. И тъй като нямат отговор на въпроса, всъщност се самоигнорират. Защото да си мислят, че толкова малка група като тяхната може да дава или отнема легитимност на властта, е не илюзия, а чиста делюзия. Крайна фантазия, която не отговаря на реалността. Правителството е и законно, и легитимно, колкото и да не го харесват. Зад него стои не само изискваният от конституцията брой депутати, но и близо милион и половина граждани с подписите си.
Ако "ранобудните" искат да съборят кабинета и да предизвикат предсрочни избори, не е достатъчно да говорят от името на народа. Трябва да съберат и нужната подкрепа. Да убедят в правотата си най-напред собствените си колеги. Сигурни са обаче, че няма да успеят. Затова и не организираха гласуване сред студентите дали да има окупация. Сложиха веригите и толкоз. Наясно са и че няма да убедят избирателя за предсрочен вот. И дори се оплакват от това почти в стил "народът - прост, животът - тежък, скучен". За разлика от Украйна, българският казус бил толкова трудно разбираем, че митовете един след друг били развенчани и сме се върнали чак в Средновековието. В епохата, в която според техните представи навярно няма митове!? Смятали, че ако полицията ги бие, хората ще излязат, но те си стоели по домовете. Поради което окупаторите щели да тормозят постоянно всеки от властта и навсякъде, където го хванат, и да му крещят в лицето: "Оставка!"
На 6 юли писах в тази колонка, че каузата на протеста излинява. Той постигна целта си в своята краткотрайна първа изцяло спонтанна част. За броени часове скандалното назначение бе отменено. След което започна ходенето по мъките. Това правителство да си отива, да речем - добре, но какво идва по-нататък? Не върви да кажат, че искат връщането на ГЕРБ, не са зараснали още раните от тяхното управление. Такава непрактичност може да си позволи само "хубавата Ивет от протеста", както тя обрисува себе си в писмото си до Дядо Коледа. Не могат да възродят кой знае какъв интерес и към сините и техните производни - прекалено далечен и не съвсем приятен е споменът за тях. А за БСП и ДПС не щат и да чуят. Ето защо трансформират политическото искане за оставка в настояване за морал в политиката.
Че кой не е за морал в политиката и в обществения живот? Само че възможен ли е той в рамките на капитализма? Ако не въобще, то поне в оня обем, в който си го представят студентите? Нима в западната част на ЕС няма задкулисие? Забравихме ли, че преди десетина години цялата Европейска комисия бе принудена да подаде оставка тъкмо заради корупция? Не си ли даваме сметка, че наркоманията и проституцията се ширнаха у нас като нежелани, но неизбежни придружители на евроатлантическите ценности? В комплект с масовата култура, превърнала ни в нашите условия в република на чалгата?
"Ранобудните" се обявяват за морал, но не търсят осъществяване на искането си чрез преодоляване на капитализма. Поради това дори в най-благоприятния за тях случай усилията им ще доведат до смяна на олигарсите и задкулисията, но не и до елиминирането им. По-вероятно е обаче да не се доберат и до този илюзорен успех. С което още по-здраво ще се впишат в класиката. И онова Бърнард-Шоувско "Защо?" с пълно право ще бъде отнесено и към следващия юбилей на протеста.