Каквото сам си направиш...

Сега, когато празниците се поразредиха, това, което ще кажа, сигурно няма да се хареса на мнозина. Но истината е, че не знаем нито да се трудим добре, нито да празнуваме разумно. През дългите почивни дни в повечето време сме заети с празни приказки пред пълни маси и що бели, що поразии стават тогава. Дежурните лекари от "Пирогов" и спешните медицински центрове най-добре знаят как българите не умеят да внимават за здравето си. А и колко хора си отидоха от менте питиета! Така ли се отбелязват големите събития? С пиене не, ами с препиване? Не с ядене, ами с преяждане? Защото има търговци, за които "златното време" са празниците. Тогава те си продават "отровите". Тогава бързат да се напечелят - даже с цената на смъртта на клиентите си! Ама кой да каже, като отишлият си от нас премиер: "За бога, братя, не купувайте!"
В последните години все повече се налага убеждението, че на всички нас ни липсват знания за елементарните правила в живота. От малки до големи трябва да преминем курс по оцеляване и оказване на помощ един на друг в спешни ситуации. По-рано БЧК провеждаше подобни курсове в училищата, в предприятията и всеки можеше да бъде обучаван как да се справи в беда, как да помогне на себе си и на ближния си при внезапни нещастия. Сега ние си мислим, че всичко знаем, че всичко можем, че всичко ни е позволено и друг трябва да ни бере ядовете. Затова напоследък зачестиха толкова безразсъдните случаи, когато хора сами тръгват на път, губят се в планините и създават грижи, ядове и харчове за тяхното търсене и спасяване. Нужно е да се учим да мислим, да разсъждаваме, да бъдем отговорни към себе си и за хората с нас! Е, вярно е, че някои от управниците използват случаи на бедствия и аварии, за да се покажат като загрижени, за да вдигнат имиджа си! Но какво да се прави, когато неволята не идва, умният човек търси други начини поне донякъде да намали бедата. Въпреки уж грижата на държавните институции.   
Интелигентният човек се познава по това как работи, но и по това как си почива. Забелязала съм, че са малцина тези, които по празниците се отдават на спортни и културни развлечения. Някои ще кажат, че културната почивка е скъпо удоволствие. Да, така е, но има възможност и с по-малко средства да се организира интересен и полезен отдих. Какво струва например разходката сред природата, в гората, в планината? Какво струва разглеждането на нови художествени галерии? Почивката е смяна на обстановката, на работата. През това време можем да се отдадем на любимо занимание, на хоби, на четене на обичани автори. Скука ли? Само на човек без интереси може да му е скучно. Не знам дали външни нашествия ще успеят да ни унищожат, но съм сигурна, че ако продължаваме да се отдаваме така безмилостно на лошите си навици, съвсем сигурно ще го закъсаме. Реакцията ни на безвремието около нас би трябвало да ни накара да се мобилизираме в защита на самите нас. И никога не е късно да си припомним старата приказка: каквото сам си направиш, и врагът не може да ти го направи...