ПОВЕЧЕ ЗВЪН, ОТКОЛКОТО СМИСЪЛ

Славчо Кънчев*

Върху корицата на най-известното в света историческо списание - френското Revue historique, е изписана латинската сентенция Ne quid falsi audeat, ne quid veri non audeat historia. Нека историята да се страхува от която и да е лъжа и да не се бои от каквато и да е истина.
И така, каква е истината, цялата истина и нищо друго освен истината на казуса "Белене" - непостроената към днешна дата атомна електроцентрала? Кои обстоятелства благоприятстваха решението на ГЕРБ, тоест на господин Б.Б., да наложи отказа от нейното завършване?
Верният отговор, уви, не се изчерпва чрез изразеното върху страниците на в. ДУМА становище на Таско Ерменков - бивш изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност. Въпреки че не опонирам на автора в боравенето с фактологията по темата, а и не оспорвам изводите му. Прецизен в своите тези и оценки е Ивайло Калфин и други автори по темата върху страниците на в. ДУМА, но все пак остават върху територията на партийните координати. Докато "Белене" е несъмнено надпартиен, национален казус. И именно

това е гордиевият възел

Възможно ли е идеологически модулираните подходи да не повлияят върху дадено становище? Нали още Джоузеф Стиглиц, този виден икономически десидент и носител на Нобелова награда, беше прозрял през 2008 г., че "Идеологията е призма, през която гледаме света; система от непоклатими убеждения, които не изискват емпирично потвърждение".
Точно затова, ако използваме терминологията на играта "топло - студено", статията "Кого представлява българското Народно събрание?" на Александър Симов повишава температурата. Поради поставения в нея напълно основателен въпрос: "Кого представляват 70-те процента депутати, които посякоха проекта "Белене"? Питане с очеваден отговор, след като в началото на март тази година беше извършено проучване от "Галъп интернешънъл", според което в България само 22 процента от запитаните не одобряват строежа на новата централа върху площадката на "Белене". Приблизително същия резултат, с разлика в рамките на около 1 процент, даде и извършеното наживо допитване в предаването "Референдум" на Българската национална телевизия. Тези 70 процента от гласувалите в Народното събрание за прекратяване на проекта са поклонници - осъзнати или не - на естетичния възглед от края на деветнадесети век L'art pour l'art - изкуството заради изкуството. Те се изживяват често като гладиатори срещу съдбата, неразбрани и неоценени месии. Но неосъзнали, че са нападнати от

вируса на властовия нарцисизъм

Които поздравяват народа си, уж готови да умрат за него. Или може би дори да го уморят, докато не успеят да му наложат поредното "непопулярно решение" чрез волунтаристичен диктат.
Е, появи се накрая нишката на Ариадна в 33-годишния лабиринт "Белене". Проблемът за "прекъсната" и "непрекъсната" във времето демокрация е алфата и омегата за структурирането на рационалното държавно управление. И понастоящем е обект на ожесточени дебати в много държави както върху уличната сцена, нерядко при употребата на полицейски аргументи, дори и окончателни; така също и в политологичната наука.
Не бъде ли по законодателен път установен механизмът за пряко участие на суверена при взимането на важни решения (като категорията "важни" е предварително дефинирана чрез всенароден, а не телевизионен референдум), както и за непрекъснат ефективен контрол върху дейността на държавните институции, то през "недемократичните интервали" (обикновено четиригодишни, освен ако не бъдат насрочени предсрочни избори), векторите на волунтаристично наложените решения "отгоре" и желанията на преобладаващото мнозинство граждани често ще бъдат разнопосочни, като ще се случва дори да са диаметрално противоположни.
Когато загубиш, не губи и поуката - учеше Майка Тереза. Къде са те - разпространените вече в публичното пространство след сегашния етап на казуса "Белене" изводи на БСП за необходимостта не от "промяна", "преустройство", "нов курс", "прелом" или още някое подобно понятие, отдавна изпразнено от съдържание чрез аперцепцията на досегашната политическа практика у нас? Здравите клетки в БСП е нужно да стартират действия, които да утвърдят като член първи от партийните принципи, а по-късно, когато позициите се трансформират във властови, вече и като всеобхватен социален модел, действието на член първи от Конституцията на България, в широка сфера на непосредственото осъществяване на властта от народа. И то не като спорадична практика.
Единствено тази структура на държавно управление е гаранция за реализирането на непрекъсната и постъпателна, без разнопосочни девиации, социална политика. И непременно като бъдат лишени от властови потенциал всички обитатели на кулата от слонова кост, узурпирали правото на суверена за непосредствено осъществяване на властта. И чиято професионална изява е

отвратителен микс от похвати

и операции в стил "Ришельо-Мазарини-Макиавели", с цел осуетяване на каквито и да е социални катаклизми или дори на бавни еволюционни процеси, които биха могли да редуцират властовия им капацитет; да отслабят хватката, с която корумпираната олигархия се е вкопчила в държавния механизъм. Именно тази зловредна за България властова структура сложи кръст (засега!) на проекта "Белене".
Вариантът как едно мнозинство от народа да си осигури висок икономически стандарт чрез онеправдаване на малцинството не е бил реализиран през цялата история на човешката цивилизация, понеже не е възможен, при каквото и да е ниво на развитие на производителните сили. Обратната ситуация: как малцинството да се обогатява за сметка на мнозинството, е утвърдена като повсеместна практика. И този порочен модел не би бил възможен без положителния за съществуването му социален инженеринг на политиците. В условията на поляризация между партиите и непоемане на персонална отговорност, през квазидемократичните междуизборни периоди.
Всъщност държавното управление без непрестанно действащ механизъм за коректив от страна на суверена е

своего рода "интервална монархия"

И терен за задкулисна политика. Напълно разбираемо е защо най-активното лоби за прокарването в Съединените щати на Закона за свобода на информацията през 1974 г. са деловите среди, сериозно разтревожени от нарастващата мощ на централната държавна власт, при липса на прозрачност.
Тук е разломът между евентуални социално ангажирани действия на БСП и безплодните дискусии - повече звън, отколкото смисъл, по теми от рода на "колко дявола биха могли да се позиционират върху върха на една игла". Независимо в каква квазисоциално ангажирана фразеология са дрескодирани, без значение е и нивото на дискусионните форуми. Както и какви апокалиптични сценарии се тиражират чрез медиите като масови плашила относно варианта, когато "недораслите за референдуми български избиратели" (класификацията е на Ахмед Доган), започнат да осъществяват непрекъснат, пряк и санкциониращ контрол върху своите наемни служители - тези, на които в сферата на държавния мениджмънт се заплаща, за да го извършват в интерес на работодателя си (тоест суверена). Ето как едновременно ще бъде решаван и злокобният проблем за дезинтеграцията в българското общество - атомизирането на индивидите и отчуждаването им от държавността. Като резултат от разнопосочността на управленските политики и въжделенията, а и реалните действия на гражданите, сумарният национален потенциал на държавата отслабва. Като на българска територия още не е установено местоположението на

социалната Марианска падина

Макар и в началото на ХХI век, не е ли идеята за позициониране на гражданското общество в контролните пунктове на държавното управление социална фантастика? Милтън Фридмън е писал: "Само кризата - реална или привидна - може да предизвика същинска промяна. Настъпи ли криза, мерките, които биват предприети, се обуславят от наличните идеи. Това според мен е нашата главна задача: да развием алтернативи на съществуващата политика и да ги запазим живи и достъпни, докато политически невъзможното стане политически неизбежно".
Налице ли е криза понастоящем в България? Питането е напълно риторично. Нериторичният въпрос е: Би ли се осмелила БСП да се трансформира в надпартиен координатор на новата структура на държавно управление? И да се легитимира като надежден социален интерпретатор на ехото от бъдещето.
------------------------

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България