Поддържаме ли Дянков?

Проф. Стефан СТОИЛОВ

В политическата резолюция на 48-ия конгрес на БСП "България - нова социална държава" има редове за бюджетната политика, които, без преувеличение, превръщат лявата партия сега, в реалните условия на 2012 г. в съюзник на неолибералите и С. Дянков за орязване на разходите и постигане на балансиран бюджет.
    Ето и самия текст от Резолюцията: "Не подлежи на съмнение, че балансирането на необходимите разходи с гарантирани приходи по консолидирания бюджет на страната е задължително условие за успешно развитие и за достигане на европейските стандарти за стабилност и конкурентоспособност... Балансирането на бюджета на програмна основа в съременните условия на икономика в застой, на огромни неудовлетворени потребности и неефективна публична власт е въпрос с извънредно повишена сложност. За постигане на балансирано салдо ще се налага последователно сближаване на заявките за разходи с възможностите за осигуряването им със средства".
    В случая не става дума за провеждане на политика на широко балансиран, в рамките на по-голям период от време, бюджет. Този модел на бюджетна политика включва използване на дефицити при криза и срив на вътрешното търсене, а при стабилизиране на растежа - формиране на излишъци, което превръща бюджета в един от основните инструмени на антицикличната политика. Заложената в резолюцията позиция е ясно адресирана към сегашните конкретни условия. Реално тя изключва използването на дефицитното бюджетно финансиране в условията на рецесия и следкризисно възстановяване като инструмент за стимулиране на вътрешното търсене и стабилизиране на растежа. Обективно тази позиция на БСП дирекно подкрепя широко рекламираната от правителството и С. Дянков политика "Няма да правим растеж на кредит". За премиера Борисов това е едва ли не върхът на фискалната мъдрост, въпреки че Америка и големите държави в Европа се пребориха с кризата и предотвратиха "твърдото падане на икономиката" по време на рецесията с политика на активна намеса на държавата с използване на ресурси, осигурени чрез сериозни бюджетни дефицити.
    В практическата си политика обаче ГЕРБ не можа да мине досега без дефицитни бюджети. Дефицитът се използва за закърпване на дупките в бюджета при финансиране на системите на публичните услуги поради спад в приходите, вследствие на влошената събираемост на бюджетните приходи. Ето защо бюджетният дефицит в България не е използван като инструмент за подкрепа и стимулиране на вътрешното търсене - инвестиционно и потребителско. При свиване на инвестициите като цяло правителството намали и публичните капиталови вложения, замразените заплати и пенсии загубиха около 12% от реалната си покупателна способност. Тъкмо поради това въпреки високите темпове на ръст на износа през последните две години, възстановяването е вяло, почти спря през първите месеци на тази година, икономиката е в плен на депресията, която неизбежно ражда допълнителна загуба на работни места и нарастваща бедност. Доказват го числата на статистиката.
И в тези реални условия на икономическа стагнация и нарастваща социална криза, Конгресът вкарва партията в неолибералната компания по отношение на фискалната политика. Затова и основната критика към бюджетната политика на правителството не е свързана с централния проблем, а именно, че тя не се използва за стимулиране на вътрешното търсене и подкрепа на растежа. Критиката е насочена предимно към въпросите за намаляване на фискалния резерв и увеличаване на публичния дълг. Това още веднъж аргументира дадената по-горе квалификация на позицията на БСП.
Първо, няма как в условията на рецесия да не се използва част от резерва. Големият въпрос е за какво се използва. Симеон Дянков просто кърпи бюджета, вътрешното търсене не получи никаква фискална подкрепа. Второ, провеждането на една активна покейнсианска политика за подпомагане на икономика в тежка депресия чрез увеличаване на публичните инвестиции и ръст на потреблението на домакинствата предполага временно увеличение на публичния дълг. България е в благоприятното положение на нисък публичен дълг и увеличаването му с 8-10 пункта докъм 25% от БВП не създава проблеми. В условията на стабилизиране на растежа този дълг ще бъде погасен от сегашните поколения и няма да остане да тежи на следващите.
Само преди по-малко от година обаче при актуализацията на Управленските проекти на БСП, беше защитена като необходима при сегашните условия една по-различна от приетата на Конгреса бюджетна политика. В тези материали, утвърдени и от Националния съвет, е записано: "Провеждене в следващите две-три години на умерено експанзивна фискална политика за стимулиране на вътрешното потрбление (инвестиционно и на домакинствата) с цел по-бързо и трайно излизане от депресията и постигане на стабилни темпове на растеж". Очертани са и конкретните мерки и политики за стимулиране на вътрешното търсене - по отношение на доходите и потреблението на домакинствата, на публичното и инвестиционното потребление. С дефицит плътно до разрешените в ЕС 3%, но използван изключително за стимулиране на вътрешното търсене, възстановяването на икономиката ще се стабилизира и растежът ще се повиши до 3-4%.
Редица страни, които като нас нямат дългови проблеми - Австрия, Чехия, Словакия, Полша, Литва и Латвия, си позволиха дефицити от 5-6-7%,  леко свивайки ги през 2011 г. и отчитат за 2010-2011 година ръст в рамките на 3-5% с добри прогнози за 2012 година като цяло и постигнати високи, на фона на ЕС, темпове през първото тримесечие на тази година.
Условията в 2012 г. и песимистичните прогнози за следващата година в никакъв случай не дават основание да се отказваме от определената като необходима за страната фискална политика, която да е насочена към стимулиране на вътрешното търсене. За финасовия министър продължава да бъде водеща целта за минимизиране на дефицита и постигане на нулево салдо. С оглед на това, както показва и изпълнението на бюдежета до месец май, той задържа разходите и ще преследва, както и през миналата година, орязване на капиталовите вложения и на някои от социалните разходи. Цената, която плащат за това "постижение" икономиката и хората, не го вълнува. Този "български финансов модел", с който премиерът Борисов парадира и препоръчва на Европа и Америка, е модел на стагнация на икономиката, на изоставане и увеличаване на бедността. Неслучайно ЕК отчита, че "българите са изложени на двойно по-висок риск от бедност и изолация - 46%, при 23.4% средно за ЕС".
Не мисля, че са го желали, но авторите на конгресната резолюция поставят БСП в положението на поддръжник на философията на Дянков и неолибералните икономисти за фискалната политика в сегашните условия. А тя е вредна за страната - доказват го резултатите.