Моята логика

Ни най-малко мога да претендирам, че съм всезнайко, тоест, че разбирам от всичко, но понякога ставам свидетел (заедно с цялото общество) на случки, факти или неща, които ме карат да смятам, че или законотворците, заедно със съдиите, или аз, не сме напълно нормални. Минаха няколко дни, откакто охранителят Георги Енев си призна вината и бе осъден да излежи намалена присъда за присвояването на милион и половина грешни български пари, а аз продължавам да мисля по този въпрос.
Какво не мога да си обясня? Заедно с информацията за приключване на делото бе обявено, че присъдата е произнесена, обаче парите ги няма. А оня - подсъдимият, който си признава вината, мълчи и оронва само една дума: "Съжалявам". И ще си излежи този тип присъдата, ще излезе от затвора и ще започне да си яде откраднатите пари най-законно. Такова е заключението ми. Биха могли и други апаши на едро (защото неговите милион и половина са кокошкарска работа в сравнение с откраднатото от по-едри наши престъпници) да пратят в затвора (по уговорка) някое закъсало поставено лице и така да грабят остатъците от богатата ни родина. Няма никаква логика в приемането от съда на изреченото от самия крадец признание и в приключване на делото, след като откраднатото го няма. Интересно къде е? Кой го пази? И за кого?
Да ме извинят юристите и парламентаристите, но един лаик, какъвто съм аз по техните въпроси, обаче с необоримо логично мислене, не може да се съгласи със законното приключване на това дело. Според мен съвсем правилно е крадецът, особено след като сам е признал вината си, да бъде държан в затвора, докато каже къде са парите и как да се върнат на ограбения.
А ограбеният в последна сметка сме всички ние, чиято богата някога държава непрестанно обеднява и една от важните причини за това освен "демократичното" й управление е, че грабителите й са твърде много на глава от населението. Много са според мен и вратичките в законите, които позволяват лесното легализиране на откраднатото. Да не говорим за многото не съвсем ясно защо прекратени дела, поради липса на достатъчно доказателства или протакането им до второто пришествие, както би се изразила вярващата в бога баба на Тодор Коруев.
Нарушаването на логиката при спазване на парадоксалния закон, какъвто е случаят с прежалването на откраднатите от охранителя Георги Енев пари, е добър пример за други крадци, а такива у нас не липсват, особено напоследък. И не само в обеднялата ни татковина, защото е село без кучета, а в целия свят и по-конкретно в страните на Европейския съюз. Миналата седмица до нас стигнаха няколко информации за едри кражби на скъпи вещи в известния френски средиземноморски и кинофестивален град Кан. Като написах по-горе "в целия свят", нека се аргументирам! Двайсет и четири годишната норвежка гражданка Марте Дебора Далелв, след като е била изнасилена в Дубай, получава присъда от 16 месеца затвор за извънбрачен секс. Едва след четири месеца тя е освободена.
Но нека не се разсейвам с тревожни вести извън границите ни! Ето какво четем в един от нашите всекидневници: "За абсурдите на родното правосъдие (заглавие), Мъж ще бъде съден за това, че е нанесъл побой на двама крадци в собствената си градина (подзаглавие). А какво е трябвало да направи? Да ги почерпи с кафе или да им набере по една кошничка и за вкъщи ли?... (текст, който продължава в този дух и кара читателя да се чуди дали да се смее, или да плаче). Този "ревнив" стопанин е от село Овча могила и обвинението срещу него е за нанасяне на телесна повреда. Като човек с леви убеждения не съм голям защитник на частната собственост, но в случая не мога да застана на страната на съда!
Пак през изтеклата седмица в медиите се появиха сведения за придобитите през последните години финансови авоари, или по-просто казано немалките "спестявания" на някои наши политици. Помня как един предишен депутат обясняваше, че будещите подозрение пари, които притежава, са плод на спестяванията му от закуски. Това се превърна дори във виц. Май и напоследък много наши сънародници не закусват - било поради суетност (това се отнася за дамите), било поради крайно обедняване (това се отнася за много българи).
Интересно защо между представителите на творческата ни интелигенция - композитори, писатели, художници няма богаташи. А има безспорно талантливи хора. Изключение прави скулпторът Вежди Рашидов, в чиято дарба не се съмнявам, но към нея явно трябва да се добави и неговият нюх към парите. Липсата на такъв нюх или други причини като например подценяването на културата от всички управляващи ни през годините на прехода, доведоха едва ли не до просешка тояга голяма част от родната творческа интелигенция.