Как Румъния спря конвейера за професори

Повече от година, след като бе приет, Законът за развитие на академичния състав продължава да тревожи научните общности - заради безконтролното производство на значки "професор" и "доцент", които масово се появяват на академичните ревери. Независимо че законът превърна научните звания в длъжности, валидни само за конкретно висше училище, което задължително трябва да се посочва, никой не спазва това законово положение и "новопроизведените висши научни кадри" свободно се титуловат със звание, както и преди. Във всяка друга професия би било нелепо да се представяш като "главен счетоводител Петров" или "касиер Иванов". Проблемът е, че според мнозина "професор" и "доцент" придават тежест, но те сега са само местни названия, които нямат нищо общо с предишните хабилитации през ВАК и се получават, без каквито и да било изисквания, разпознаваеми на национално ниво. Откакто през март 2011 г. влезе в сила законът, във висшето ни образование без особени усилия се пръкнаха стотици нови професори и доценти с тенденция, ако роенето продължи с досегашните темпове, до края на тази година да станат хиляди.
Единствената организация, която се опитва година след появата на закона да анализира

какви са последиците от него

е Съюзът на учените. След първомайските празници СУБ направи поредното обсъждане. Няма европейска страна, в която нещата да са толкова принизени и да свеждат академичния растеж до неестествен академичн бум, отбеляза председателят на съюза чл.-кор. Дамян Дамянов. Типично по български ще чакаме всичко да се изроди, та тогава да вземем мерки, подчерта той. Известно е, че подобна ситуация се бе създала в Румъния, където също се появи либерален закон, наплодиха се хиляди професори и законът бе спешно отменен и заменен с нов. Румънският пример често се цитира у нас, но всъщност нищо конкретно за него не се знае. Затова СУБ покани като лектор акад. Иван Юхновски, който след няколко срещи с румънски учени е организирал превеждането на румънския закон и други документи, свързани с него, и е изучил подробно текстовете. Акад. Юхновски е предоставил копия от превода на всички отговорни институции у нас, включително на ресорната парламентарна комисия. Той запозна участниците в обсъждането с опита на нашата северна съседка, преминала през същите грешки и проблеми в науката.
С малка разлика - че румънската държава след приемането си в ЕС

удвои националния бюджет за наука

и заплатите на учените и отстоя в ЕС оперативна програма за периода 2007-2013 г.,  насочена специално към науката и иновациите. И получи 1,2 млрд. евро за науката си от фондовете на съюза. Европейската комисия отчете това като съществен напредък, тъй като научните изследвания са първи приоритет на Евросъюза. В това време България остана на печалното последно място в ЕС по инвестиции за наука и е единствената държава без оперативна програма за изследвания до момента. Много е вероятно същото да ни се случи и за следващия период 2014-2020 г., тъй като българската власт няма никакво желание да се развива науката като приоритет в България. И макар, че МС реши до септември да се направи оперативна програма за наука, сега МОМН се опитва да "издърпа" парите от науката (1-вия приоритет на ЕС) към образованието (10-тия приоритет).
Също тъй безхаберно е отношението на властта и към последиците от Закона за развитие на академичния състав - МОМН до момента не си дава труда да следи какво се случва със системата година след безконтролното включване на конвейера за "производство" на професори и доценти.
Акад. Юхновски направи преглед и на работата на ВАК, която в 90-те години е пропускала успешно 64% от кандидатстващите за научна степен или звание, докато в последните години в конкурсите са успявали 93 на сто от всички кандидати. Едва 7 процента са били неодобрените и това всъщност не е нормално, защото какъв е този конкурс, в който желаещите винаги са успешни. ВАК бе атакувана главно от много силно и шумно изявяващи се хора, които не бяха успели да покрият нейните доста скромни в последните години критерии. А слободията на новия закон бе приветствана от вузове, особено частни,

които нямат достатъчно хабилитирани

преподаватели и намериха лесен начин да се сдобият с такива, за да имат успешна акредитация.
Основни противници на академичната комедия, която можеше да се предвиди, бяха Софийският университет, БАН и СУБ; законът стигна и до Конституционния съд, 16 негови текстове бяха преправени и накрая той стигна до "Държавен вестник", припомни проф. Юхновски. Оттогава до момента във вузовете се появили 4 пъти повече професори и около два пъти повече доценти от тези, които са се хабилитирали при предишните правила за същия срок. Има висши училища, които са увеличили хабилитирания си състав с над 60 на сто за една година! И защо да не пълзят на воля "калинки" и в науката, след като законът не третира изобщо въпроса за научния багаж, сиреч за научните приноси и постижения на кандидатите.
Какво е направила Румъния в подобна ситуация, когато са се нароили хиляди професори и доценти с неизвестна професионална компетентност? Законът, довел до това безумие, е отменен и са взели крути мерки за

възстановяване на стойностите

в науката. В началото на миналата година е приет нов закон за нормално и стойностно академично израстване. Приет е документ, чието название е: "Нова система и минимални държавни изисквания за хабилитиране и атестиране на учените от университетите и научните организации в Румъния". Това е едно изключително поучително четиво от 120 страници на нашата северна съседка, която сама си е сътворила криза на кадрите и се е опитала да излезе от нея, като възстанови истинските научни подходи и показатели в практиката на научната дейност, посочи акад. Иван  Юхновски.
На 9 февруари 2011 г. към Министерството на образованието, изследванията, младежта и спорта на Румъния се създава Национална комисия за атестиране на титлите и дипломите на преподаватели учени, присъдени от вузовете и научните организации, както и на степените за научна и развойна дейност. Националната комисия приема правилник с минимални стандарти и дефиниции към тях за присъждане на титли и научни степени. Стандартите са групирани по научни области, организирани в пет панела:
- Математика и природни науки
- Инженерни науки
- Биомедицински науки
- Обществени науки
- Изкуства и хуманитарни науки.

Към националната комисия се създават комисии за отделните науки.
С цел да се стимулират върхови научни постижения в Румъния през март 2011 г. към ресорното министерство се създава Национален съвет за научни изследвания, който е съвещателен орган на национално ниво. Той изпълнява задачи, залегнали в Националния план за научни изследвания и технологично развитие. В обширно становище на Националния съвет за науката и иновациите се казва:
"Системата за изследвания, развитие и иновации е основният механизъм за генериране на знания за човешкото общество". Нивото на знания, които обществото постига, го засягат дълбоко - от стандарта му на живот до неговото трансформиране в напреднала цивилизация. Осъзнавайки този принцип, ЕС насърчава Лисабонската стратегия, която организира европейското общество на базата на знанието. Ако разгледаме Системата на изследвания, развитие и иновации в Румъния в последните две десетилетия, откриваме едно ниско ниво и неспособност на румънските научни изследвания да се присъединят към това европейско движение. Наистина в Румъния изследванията преминаха през различни фази: от недостатъчно и безразборно финансиране и игнориране на стойности - когато средствата, предназначени за изследвания, бяха твърде малко и достигаха често пъти до недостатъчно ефективни (слаби) изследователски групи и по този начин се пилееха обществени средства.
Необходимостта от промяна е видна за всички, начинът трябва да се определи от специалистите от различните области на познанието, обединени в Национален съвет за научни изследвания, който има задачата да формулира и предложи решения".
В анализа си румънският Национален съвет посочва няколко основни слабости - нито един румънски университет не фигурира сред първите 500 световни университети (от българските университети впрочем само един - СУ, е класиран на 986-о място сред световните вузове, вторият е МУ - София - на 2064-то място!). Румънските учени не участват достатъчно в рамковите програми на ЕС, имат малко публикации с влияние в световната наука, малко цитирания, като по този показател Румъния се нарежда на 15-о място от 23 страни от Източна Европа. Някой да прави подобни проучвания за България, попита риторично акад. Юхновски. Да се издирват най-добрите научни колективи и те да бъдат подкрепяни, постановява румънската държава. Единственият критерий за оценяване на научната дейност е мястото й в световния изследователски поток. В хуманитарните науки пък е издигнат принципът за насърчаване на трудовете на румънски език!
Националният съвет постановява основната цел на развитието в науката на Румъния: "Ние сме седми в ЕС по броя на населението, трябва да станем седми и в науката!"
Нататък в румънския документ следва най-подробно описание на минималните

необходими и задължителни стандарти

за придобиване на научни степени и звания в посочените пет панела. Във всеки панел се включват множество области на науката от даденото направление. Показателите са изцяло наукометрични, различни за всяка научна област, съобразени със спецификата й, включват всички приноси на човека най-подробно - от участие в конференции през публикации и лекции, до патенти и пр. В математиката например има три показателя, по които кандидатът трябва да посочи своите постижения, за да се яви на конкурс:
1. Не просто всички свои статии, а само тези с импакт-фактор по-голям от 0,5.
2. Текущ импакт-фактор за последните 7 години.
3. Брой цитирания - но само тези, които са в списания с импакт-фактор по-голям от 0,5 (цитиранията се събират от 7 международни база данни. Българските списания са с по-нисък импакт-фактор). 
За да се яви човек на конкурс за професор, по пункт 1 трябва да събере минимум 5 точки. По пункт 2 - поне 2,5 и в третата позиция трябва да има най-малко 12 точки. Без да покрие тези минимални стандарти, никой не може да кандидатства за професор. В инженерните науки пък сред изискванията има и това кандидатът да е докарал приходи от комерсиализиране на научния си продукт в размер най-малко 1 млн. леи (около 340 000 лв.). Системата от показатели, които носят точки, е изключително подробна, някои стигат до 50 на брой. Когато кандидатът попълни таблиците, получава ясен конкретен резултат в точки. Субективното е сведено до минимум.
Не казвам, че трябва да прекопираме тези сложни минимални критерии, заяви акад. Юхновски. Според него обаче в нашия закон има бели полета - липсват изобщо критерии. Можем да се опитаме да запълним тези полета, тази дупка на девалвацията, с поне минимални изисквания, за да действа законът за разумно израстване в научната кариера и за качество на научните кадри, които са в основата на развитието на всяка страна, обобщи акад. Юхновски.