Грамотността ни се променя

С цели 25 000 думи се е обогатил речниковият състав на родния ни език за 10 години, ако се съди по новия Официален правописен речник на българския език, представен преди седмица от Института по български език при БАН. Предишният подобен речник е издаден през 2002 г. и съдържа 65 000 думи. Новото издание е подготвено от учените от Секцията по съвременен български език в института, който има правата да определя нормативно установения правопис и правилата, задължителни за писменото общуване в публичната сфера. Ръководител на екипа е проф. Владко Мурдаров.
Езиковата грамотност на българина като цяло, за съжаление, не е твърде висока. Не е тайна, че дори високообразовани хора се препъват например в членуването, в използването на запетайки, които масово се слагат "където падне", в правописа на двойно "н" и "й" или в използването на формата "кого, когото". Напоследък под влияние на английския език дори в официални документи много често човек може да срещне и неправилно поставяне на главни букви на съществителните, например "Министерство на Образованието, Младежта и Науката".
За медиите най-интересно при представянето на речника (изработен от издателство "Просвета") се оказа като че ли включването в него на модерни чуждици, които според авторите няма как да бъдат заменени с български думи, най-вече термини, свързани с компютризацията на битието ни, с интернет и новите технологии - имейл, айфон, смартфон, таблет, андроид, саундмейкър, даунлоудвам, айскафе, бекстейдж, копирайт, таймаут (пишат се слято) и пр. От речника обаче са извадени някои думи, придобили характера на архаизми, които се срещат в други справочници - например "кой годе" и "кое що", които се срещат в литературата, но в разговорната реч почти не се използват. В словника на всяка дума е отбелязано и ударението, поради което речникът може да се използва и като справочник за правоговора. За огромно съжаление и на учениците, и на представителите на държавната администрация пълният член, съпътстващ подлога (извършващия действието) се запазва, въпреки периодично появяващите се предложения той да бъде отменен, понеже масово се употребява грешно в различни текстове.
В уводната част на речника преди същинската част (словника) са включени 136 общи правила на писмения език, които заемат 140 страници в изданието. Има описание и как се оформят цитати, тестове, текстове към таблици и пр. Посочена е и правилната транслитерация на чужди имена. Дори от цитирането само на някои примери за правилата при писане човек може да се убеди, че дори и най-грамотният понякога допуска неточности или се замисля върху правописа на думите и пунктуацията в изречението.
* * *

Българийо, накъде вървиш?

Звателните форми на съществителните от женски род, които завършват на -ая, -ея и -ия, се образуват, като "я" се заменя с -йо:      
Трябва да знаем, че когато пишем: "Марио, къде се загуби?", се показваме недостатъчно грамотни. Правилната употреба е "Марийо", "Българийо", "Райо", "Майо", "Евгенийо", "змийо", "орисийо".
При членуването за мъжки род единствено число трябва да помним, че за някои съществителни често се допуска грешка. Например с -ят и -я се членуват съществителни, образувани с наставките -ар и -яр. Правилно е да се пише юбилярят и юбиляря (а не юбилярът и юбиляра); огнярят и огняря (не огнярът и огняра); леярят и леяря (а не леярът и леяра). Задължително с -ят се членуват следните 10 думи: път, ден, сън, кон, огън, цар, крал, нокът, лакът, зет.
По принцип най-лесно е да се запомни кога се слага пълен член, ако следваме правилото, че членуваната дума може да се замени с "той" - "Законът е еднакъв за всички"; "Филмът се гледа с голям интерес", "Ученикът ще бъде преместен в друг клас", "Добрият приятел в нужда се познава". Ако това правило бъде запомнено, няма да срещаме под път и над път неграмотни надписи като "Магазина не работи", "Автомата не връща ресто" и пр.
Когато обаче членуваната дума не е подлог и не може да се замени с "той", тогава се слага кратката членна форма: "Директора го няма" (него го няма); "Във филма липсват субтитири" (в него липсват); "Миналия четвъртък заседанието се отложи" (тогава се отложи); "Мостът е дело на Колю Фичето - самобитния български гений" (негово дело). А прозвищата и прякорите се пишат винаги с кратък член, независимо дали са подлог в изречението: Апостола, Майстора, Шмиргела, Белия вожд и пр.

Имам 11 сътрудници, невежият има 11 сътрудника

Съществителните имена, назоваващи лица, имат само обикновена форма за множествено число при посочване на количество и след думите "колко, колкото, толкова, няколко": "двама експерти", 500 студенти", "няколко кандидати", 82-ма служители".
Една много често срещана грешка и в писмени текстове, и в говоримото слово (особено в публични изяви и в елекронните медии) е употребата на местоименните форми "Кого, когото, някого, никого". Когато тези местоименни форми изпълняват ролята на допълнение в изречението, употребата им е задължителна: 

"Някой да дойде", но "Търсим някого"

По колко пъти на ден чувате от екрана, от радиото или от парламентарната трибуна неграмотната фраза: "Човекът, който срещнахме". Правилното е: "Човекът, когото срещнахме".
Друга често срещана грешка е употребата на "негов" и "му" вместо "свой и "си". Възвратното притежателно местоимение "свой" и в кратка форма "си" е задължително, когато трябва да се обозначи, че нещо е притежание на подлога: "На своя рожден ден актьорът покани 4000 гости" (не е правилно "На неговия рожден ден актьорът покани...").
 
Просветното министерство с главна буква

Има промяна в нормата за изписване на главни букви. Вече бяхме свикнали да пишем с малка буква лични и фамилни имена, имена на родове и династии, когато са употребени в множествено число. Според правилата в новия речник те вече се пишат с главна буква: "Познавам трима Димитровци и две Надежди". Когато обаче имена на лица, на литературни и исторически герои, на географски обекти се използват като нарицателни, те се пишат с малка буква: "колумбовци, магелановци, байганьовци, донжуановци" или "Всеки има своя рубикон".
С главна буква се изписват имената на културно-историческите периоди: Античност, Средновековие, Ренесанс, Реформация, Романтизъм. С малка буква обаче се пишат названията на геологическите епохи: палеолит, неолит, мезозой, креда и пр. С главна буква се изписват имената на географски области и райони: Айтоско, Варненско, Казанлъшко, Софийско, Средногорие, Черноморие.  
Съществена промяна - особено важна за журналистите, има в изписването на съставно собствено име, което е перифразирано или съкратено. Досега пишехме с малка буква "просветно министерство" (вместо Министерство на образованието, младежта и науката) или пък "здравно министерство" (вместо Министерство на здравеопазването), но сега вече правилното е и краткото название да се пише с голяма буква - "Просветно министерство", "Здравно министерство". 
Новите правила в речника въвеждат употребата на главна буква и за учтивата форма "Вие" в множествено число, макар да не е ясно какво налага връщането на тази норма от началото на 80-те години на миналия век, от която отдавна отвикнахме. Правилното отсега нататък е да се пише: "Господа, всички Вие сте добре дошли". С главна буква се изписват титли, длъжности и звания при адресиране или обръщение, ако не са придружени от собствено име: "До Президента на Република България", "Уважаеми г-н Министър", "Уважаеми г-н Директор".

Фолк дива и Лъже-Нерон

Според проф. Мурдаров съвременният българин най-много се измъчва при писането на сложните думи и заради това в речника има раздел за слятото и за полуслятото писане. Ако се допуска и слято, и разделно писане, думата е отбелязана със звездичка - джазбенд и джаз бенд, етномузика и етно музика, бизнесцентър и бизнес център, уебстраница и уеб страница, фолкзвезда и фолк звезда или фолкдива и фолк дива.
Сложни собствени имена с основа -лъже и -псевдо, свързана със собствено име, се пишат полу-слято и всяка съставка започва с главна буква: Лъже-Нерон, Псевдо-Вергилий. Правилно е да пишем слято "тригодишен", но "50-годишен" и разделно без тире "трийсет и пет годишен". Слято се пишат сложни съществителни, в които първата част е глаголна форма в повелително време: бутниколиба, лапнишаран, препъникамък, развейпрах, скубисвекърва и пр. Само разделно и без тире се изписват съчетания, в които първата част е съкращение - ЕКГ данни, МВР център, BG гражданин, PR агенция, TV предаване и пр.
Слято обаче се пишат сложни прилагателни, образувани от прилагателно и съществително: "административноправен, военностратегически, източноправославен, музикалноисторически, съдебномедицински и др. Но пък сложни прилагателни, образувани от две прилагателни, се пишат полуслято: "архитектурно-художествен, санитарно-хигиенен, физико-математически, ловно-рибарски, военно-патриотичен, морално-етичен" и пр.

"От горе до долу", но "От горе надолу"

Сложните наречия, образувани от предлог и наречие, се пишат слято, казва речникът: "вдясно, вляво, отгоре, докога, накратко, отпред, отсега, оттам" и пр. Например: "Тя сложи чантата си отгоре". Но когато съчетанието от предлог и наречие образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Например, "Тя свали чантата си от горе".
Странно правило е въведено в речника за изрази като: "от горе до долу", "от тогава до сега", "от край до край" - пишат се разделно. Но хем разделно, хем слято се пишат изразите: "от горе надолу", "от ляво надясно" и "от сега нататък". Зор ще видят вестникарите, докато усвоят това правило!
Ако искате да усвоите правилно и пунктуационните правила на писмения български език, в речника има 28 страници за употребата на пунктуационните знаци. Новият речник струва 35 лв. Ученици, студенти, политици, журналисти, чиновници, бизнесмени сложете тази настолна книга на бюрото си и... бъдете грамотни!