Военен шах и... мат

Таня ГЛУХЧЕВА

Световните медии продължиха през последната седмица да всяват страх в кой ден и момент ще започне войната и никой не обърна внимание на дребна и незначителна на пръв поглед подробност. А именно, че руският вицепремиер Юрий Борисов посети три латиноамерикански държави - Венецуела, Никарагуа и Куба.

Причината такава новина да не предизвика голям е интерес е ясна: страните са много бедни, намират се в "черния списък" на САЩ и далече от епицентъра на събитията - Украйна.

Но в политиката, както и в играта на шах, нищо не се прави без причина. Когато противникът направи своя ход, веднага трябва да помислиш: "Каква е целта му?". И да прецениш следващите два хода.

Защо Русия предприе това действие? Първо, защото в Кремъл са наясно, че след като Вашингтон говори толкова упорито за война, колкото и европейските им съюзници да не искат, колкото и самата Москва да не иска, такава ще започне. Рано или късно. Целта е да бъде възможно най-късно. Затова и руските военни постепенно се изтеглят от границата с Украйна.

Второ, САЩ винаги се стремят да започнат война далече от територията си. За да може невинните жертви, разрушените сгради и пътища да бъдат на друго място.

Трето, макар и с дългогодишен "опит" във военните операции и интервенции, американците нямат историческа култура и подготовка да воюват. Те са царе в плетенето на интриги, настройването на едни народи срещу други, изпробването на най-нови оръжия върху жива плът, но... им липсват тактика и стратегия.

Затова и не могат да играят шах или военен шах. Не знаят правилата. Нападат, стремейки се да завземат повече фигури и полета. Сега обаче се изправят срещу световния шампион в този спорт. И играта загрубява.

Посещението на вицепремиера Юрий Борисов точно в тези три латиноамерикански страни не е случайно. Задълбочава се "стратегическото сътрудничество" между тях и Русия. На 16 февруари се проведоха преговори с венецуелския президент Николас Мадуро. Той заяви пред медиите, че "Русия може да разчита на цялата подкрепа на Боливарска република Венецуела в борбата, която води, за да се справи със заплахите на НАТО и на западния свят, с всички заплахи, за да продължи Русия да бъде територия на мира".

На следващия ден разговорите продължиха в Манагуа с държавния глава Даниел Ортега, а тонът беше подобен. "От над 40 години ние предоставяме технологична и военна помощ на никарагуанската армия. Ще продължим да я предоставяме и да работим в тази посока", увери Борисов домакина си.  

Посещението в Куба беше на 18 и 19 февруари, а специален акцент отново се постави върху разширяването на военното сътрудничество.

Обиколката на Юрий Борисов все пак предизвиква силен интерес с оглед настоящото напрежение между Вашингтон и Москва. Последната очевидно засилва позициите си в "задния двор" на САЩ.

Постепенно примката се затяга около царя. Той предусеща шаха. При война в далечна Украйна руските военни бази в непосредствена близост до САЩ представляват сериозна заплаха. Царят има още време да обмисли действията си и да не забравя, че правилата го ограничават до стъпка само с едно поле. И че не може вечно да бяга. Но може да се откаже с достойнство навреме. Или скоро да падне. Мат. Военен мат.