Димитър Радев:
Датата 1 януари 2025 г. за еврото не е "сакрална"
Всичко зависи от данните за първото тримесечие на тази година, заяви управитлят на БНБ
/ брой: 18
"Планът за приемането на еврото, който беше приет, фактически е изготвен на база на целева дата 1 януари 2025 г. Аз не мисля, че е много продуктивно сега да се фокусираме върху датата. По-скоро фокусът трябва да бъде върху това, което трябва да бъде направено", заяви пред БНР управителят на БНБ Димитър Радев.
Преди дни премиерът Николай Денков заяви, че България преговаря показателят за инфлацията, преди приемането на еврото, да бъде оценен по-късно през годината. Той допълни, че датата 1 януари 2025 г. за влизането ни в еврозоната не е "сакрална".
Управителят на централната банка каза още, че ако България иска да промени датата, на която иска да влезе в еврозоната - от 1 януари догодина на друга, трябва да преговаря с европейските си партньори. Според Димитър Радев индикативната дата остава началото на следващата година.
"Всичко зависи от резултатите, тоест данните, които очакваме да постъпят за януари, февруари, март месец. Освен това трябва да се има предвид, че ние гледаме комплекс от показатели, тоест не гледаме само ръста на ипотеките, а гледаме много други неща, например как подобна мярка ще отрази общо на икономиката на, икономическата активност. Това решение ще бъде взето много внимателно и то ще бъде взето на база на постъпващите данни", каза той.
Затягат кредитирането на домакинствата
Евентуално затягане на кредитирането на домакинствата може да има след анализ на данните за първото тримесечие на тази година, прогнозира Димитър Радев. По думите му към такива мерки ще се подходи много внимателно.
БНБ отчете миналата седмица, че лихвите по кредитите и депозитите се повишават. Най-голямо е поскъпването на потребителските заеми, като през декември 2023 г. средният лихвен процент по тях скача с 1,01 пр. п. до 9,60%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити - с 1,05 пр. п. до 10,14%.
при жилищните кредити въпреки очакванията лихвите остават на нивата от предишния месец - 2,58%, а ГПР по тези кредити дори се понижава с 0,06 пр. п. до 2,86%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове спада с 0,17 пр. п. до 3,90%. Лихвата по овърдрафта се увеличава с 0,11 пр. п. до 14,75%, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове - с 0,11 пр. п. до 20,93%.