Бедните с парите, а богатите - с хвалбите

Все бедните са тези, които с труда си строят страната, произвеждат благата и оставят на държавата материалните и духовните ценности, оставят й вечните артефакти. А и с техните нищожни финансови средства, с данъците, които плащат, с благодеянията си, пак те, бедните, пълнят държавната хазна. Те са тези, на които се крепи държавата. Основната грижа на голямата част от богатите е да си опазят имането, да го увеличават, да го съхраняват. И какво остава от тях - едни голи, ненужни и незапомнящи се хвалби! Затова се чудя на нашите заможни управници! Не се питам как са си натрупали богатствата, защото ясно е, че пак те, бедните, са тези, които са работили за това. Но редно е, човешко е, богатите първо да се погрижат за доходите на хората, които с труда си издържат тях и държавата. Чудя се  защо се инатят всичките ни политици, защо не седнат заедно да решат проблемите на хората на труда, на бедните. Ако това, което вече повече от четвърт век продължава, върви все тъй, няма да има кой да доставя, да притуря към имането на богатите. Хората не искат все те да бъдат донори на малцината, които само трупат за себе си. Както вече се усеща у нас глад за всякакви специалисти, така и ще си останем въобще без трудещи се. Поеха навън от страната ни всякакви ценни специалисти, поеха и много хора без особена квалификация, но решиха да работят там, където трудът им ще бъде подобаващо оценяван, където ще им бъде гарантиран нормален живот. У нас не се насищат богатите, искат все повече и все за сметка на тези, които честно и съвестно се трудят.
Нужни са ни закони в защита на трудовите хора! Не стига, че ги нямаме, но в днешното ни безвремие се заформиха у нас пагубните незаконови "правила", с които богатите си увеличават непрекъснато имането! Сега много от заможните работодатели въобще не плащат заплати на своите работници! Е, това вече прехвърля всякакви граници на управлението, за което те, богатите, говорят и се хвалят, че било демократично! Това ли е демокрацията - да използваш труда на хората, да им даваш мизерни пари, да не ги почиташ и уважаваш, че и отгоре на това и въобще да не им плащаш!
Това е истинска робия!
Затова ще настъпят такива промени, че свят ще ни се завие на всички и най-вече на богатите! Защото не може все така да продължава! Докога ще се произвеждат у нас само бедност, нищета, унижение, неправда, хаос в производството? От този хаос се раждат нередностите в качеството на произведените храни, напитки, уреди! И всичко това е пак в ущърб най-вече на бедните и на трудовите хора. Докога богатите ще създават безредиците в трудово-правните отношения? Докога бедните ще издържат богатите с робския си незаплатен труд? Къде са професионалните съюзи? Защо не защитават работниците? И това пак ли е демокрация - да няма кой да се застъпи за  хората, които за единия си хляб работят?
Въпросите могат да са и много повече. Но е факт, че хубавата ни и подредена страна се превръща пред очите ни в изоставено и занемарено място, от което бягството е единственото спасение! Бягат българите от собствената си родина! Търсят хляб и справедливост! И това ли е демокрация - управниците ни да нехаят, че изтичат мозъци, трудови ръце! Изтича кръвта  на България! Обезлюдени села, изоставена и нераждаща земя, руини от стопанства, фабрики, заводи, буренясали бунища - това цари в повечето цветущи някога български кътища!
Ама днес сме имали нови пътища!
И накъде водят те? Към чужбина, към далечни страни, в които българите търсят умни и разумни работодатели! Защото у нас такива или няма, или са толкова малко, че не покриват истинския пазар на труда, който също не се създаде! Умишлено не се създаде - за бъде съсипана и разпиляна България!
Кой и кога ще плаща за това?