Страшен е страхът

И така - мъглата около войната в Сирия май започна да се повдига, или поне така изглежда на пръв поглед. Двете световни свръхсили - Русия - със своите стабилни доводи и аргументи, и САЩ - с подчертани притеснения и неохота, тръгнаха към Женева за преговори относно възможния край на конфликта в арабската държава. Малко вероятно е обаче там, в Женева, да станем свидетели на някакво извънредно голямо "надцакване". Е, поне не в границите на предполагаемите усилия на Вашингтон да доказва за кой ли път правотата си.
На дневен ред е развенчаването на натрупаните US митове, базиращи се донякъде и на купищата непотребни вече фалшифицирани монети-истини. Досега някои особено силно ценяха подхвърлените фалшиви монети, имащи неопределена форма и неясно съдържание. Някои, някъде във и около Сирия, ги приеха с охота, както със сигурност ще се окаже в случая с авторите на химическата атака край Дамаск. Дори не звучи странно, че т.нар. сирийска опозиция остро се противопостави на идеята страховитите бойни отровни вещества, складирани от сирийската армия, да бъдат поставени под контрол. Всъщност защо?
Първо - ако все пак се докаже, че противниците на "режима" са ги употребили срещу своите сънародници, присъдата може да бъде само една - да заплатят цената на братоубийството, като по стара привичка "работодателите им" първи ще им затворят устата (а на финала и очите, както това стана с Бин Ладен, естествено). Второ - опасността Башар Асад да остане на власт едва ли ще е страшна не само в посока на законното възмездие. Най-вече, защото няма да се сбъдне мъглявата им мечта да смачкат светското начало в живота на страната, така силно желано от лидерите на радикалния ислям и техните задморски гуру.
Тенденцията е ясна - мъглата със сигурност ще се вдигне. Това предизвиква не само тръпки по кожата на Главните виновници - започва да ги тресе страхът. А той е най-страшен!