ЗА ХЛЯБА НАШ НАСЪЩЕН

Малка информация, която прочетох в интернет, ме накара няколко дни да се връщам в мислите си към нея. Да й се чудя, колкото и вече да не е рядкост някой да не използва квалификацията си (сещам се например за шофьори на таксита, които са дипломирани инженери) и да ми се иска прочетеното да не е истина... Информацията е следната: в Плевенския съд се пенсионирала една чистачка с месечна заплата 550 лева и между кандидатките за освободеното й място имало осем жени с висше образование. Знам, че това не е изолиран случай, доведен ни от демокрацията, или (нека бъда справедлив!) просто от развитието на обществото, променящо се заедно с техническия и всякакъв друг прогрес, но от това не ми олекна. Тук е редно да направя сравнението с друг "нож с две остриета" - лекарствата, които хем ни помагат срещу разни болежки, хем ни тровят.
От дете ми е известно (така са ни учили), че никой човешки труд не е срамен, че той ни облагородява, че който не работи, не трябва да яде (максима твърде често опровергавана от житейската практика), че българският селянин си е продавал единствената нива, която го храни, за да изучи сина... Всичко това е запазено и в историческата, и в литературната памет на народа ни. Ненужни се оказаха повечето офицери (дано да е така!) и още редица други професионалисти, та трябваше да се преквалифицират - да се простят с детските си мечти, появили се заедно с четенето на книгите "Какъв да стана" и вече не в първа младост, а далеч от детството, да търсят хляба си в други поприща.
Заради веселите стихчета и стотиците гатанки, които съм написал, имам зад гърба си много срещи с малчугани (от детски градини и училища) и след като спечеля доверието им със смешни рецитации, не пропускам да ги посъветвам и сериозно, че трябва внимателно да избират бъдещите си професии и когато пораснат, да отиват с радост на работа. Помня и такъв израз от младостта си "Трудът е песен". А сега?
Има професии и главно занаяти, които останаха в миналото, защото просто отпаднаха от движещата се напред каруца, по-точно ракета на времето. Отдавна няма точилари на ножове например, но пък има пиари, брокери и още десетки други служби, на някои от които се чудим какво означават. В телевизионното си предаване Милен Цветков сполучливо обясняваше на собствениците на малки бензиностанции как китоловците са били принудени да потърсят друго препитание. В общините и други администрации отдавна няма писари и архивари, поне в някогашния им вид. Пишещите машини отстъпиха място на компютрите и т.н., и т.н. Това са естествени процеси, съпътстващи човешкия прогрес и носталгията ни по миналото не може да ги спре. И не бива. Тревожи ме обаче усещането, че у нас се намесва някакво влияние на външни сили, които искат да превърнат народа ни в обслужващ персонал от не особено квалифицирани хора, на които не е нужно да учат и да знаят много. Безплодните педагогически реформи, в които е ясно само, че образованието поскъпва, както и липсата на каквито и да е възпитателни грижи, допринасят за очевидното вече понижаване на прословутото някога културно равнище на народа ни.
Не съм любител на статистиките, но за всеки от нас не е трудно да си припомни изнесените в последно време данни, според които сме на първите места по лошо медицинско обслужване, по някои страшни болести и по късолетие, по намаляваща грамотност, по пиене и пушене и други придружители на слабокултурието. Едно време битуваше у нас не особено дипломатичният израз за бавно възприемащите, че загрявали като албански реотан. Сега четох някъде, че им гълтаме прахта и на албанците. А бяхме на второ място в света по интелигентност след евреите.
Дори при намалелия вече брой ученици нашите университети и сега вадят голям брой висшисти. Те обаче или не са необходими на обществото ни, или то ги отхвърля като присадени органи, та са принудени да тръгнат по белия и не винаги толкова бял свят.
Кой не е мечтал да спечели от лотария или пък приказна магия да го обогати. Но едно време имаше и други мечти: децата копнееха да стигнат звездите, а каките и батковците - да открият истинската любов, да надникнат в тайните на науката или в тънкостите на изкуството. Да станат Мария Кюри или Чаплин. Сега се мисли и говори само за пари. И то не толкова от онези, на които им трябват, за да си купят хляб...