Престъпления и наказания

Този път думата (темата) ми подхвърли адвокатът-писател Хари Хараламбиев с двете свои публикации "Останка от човека варварин" и "Адвокатът", поместени наскоро в литературния седмичник "Словото днес". В тях и главно в първата от тях той не само професионално и умно, а и с естественото човешко вълнение, разсъждава върху смъртното наказание, предложенията да бъде то възстановено и аргументите против това връщане на хуманното ни (поне по документи) общество към миналото...
Четейки написаните от Хараламбиев редове, се поставих за момент на мястото на неговите опоненти и всяка моя жестокост по въпроса бе не само разколебана, а и обречена. За да не се преструвам на критик и да анализирам писателските качества на двете миниатюри, ще споделя само, че ми се иска да чета повече подобни публикации и в този вестник, и в други издания. Особена стойност като художествена публицистика им придава това, че ни подтикват да се замислим върху най-различни въпроси от повдигнатата и близки до нея теми.
Лично аз съм имал емоционални изблици, в които ми се е искало някой жесток убиец да заплати престъплението си със своя собствен живот. Но спокойните и разумни разсъждения са ме опровергавали. Написаното от Хари Хараламбиев ме доубеди (надявам се окончателно) да не бъда "останка от човека варварин". Особено като се има предвид и ролята на средата, в което живеем. По този въпрос древният философ Сенека е казал: "Не на съдбата, на нравите трябва да се приписват престъпленията!", а неизвестният за мен мъдрец А. Кетле сполучливо конкретизира думите му: "Обществото подготвя престъплението. Престъпникът само го извършва."
Затова колкото снизходителен да съм към мизерстващите, които са откраднали, за да нахранят децата си, толкова повече ми се иска да бъдат строго наказвани всички крадци на залъка от народа, всички рекетьори, подкупни чиновници и други подобни "риболовци", използващи мътната вода на прехода, в която се давим повече от двайсет години, за да трупат незаконни богатства. Пиша думата "незаконни" само за протокола, както се казва, защото споделям мнението, че всяко прекалено имане е за сметка на нечие нямане. И че тези, които нямат, не винаги са по-мързеливи или по-глупави от онези, които имат в излишък. Понякога първите просто са честни.
Най-много ме възмущават престъпленията на служебно овластените хора. Сякаш за тях се отнася латинската сентенция "На другите прощавай, а на себе си - не!" Стига сме търсили вината другаде, когато тя е конкретно доказана у "свои" хора! За съжаление примерите са много. Един от многото е описан в публикуваната неотдавна информация: "14 гранични полицаи задържани на Дунав мост". Подзаглавието е "Според МВР те събирали малки суми, но редовно; Работи се за изясняване на корупционни практики и на по-високо равнище на ГКПП "Дунав мост", каза Цветан Цветанов." А още в първото изречение четем: "Задържани са 14 гранични полицаи за 72 часа..." Тук ще отворя скоба, за да споделя колко много се ядосвам, когато разбера от телевизията, радиото или пресата, че са арестували някого след залавянето му на местопрестъплението, за 24, 48 или 72 часа. За да го задържат за повече, навярно трябва престъпникът да държи в ръце още топлата отрязана от него глава на жертвата си.
Но да се върнем на "Дунав мост"! Четох информацията на тамошните изнудвачи и се чудех да плача ли, да се смея ли. Като взимали подкуп от преминаващите през пункта им (това "им" не е написано случайно) чужди граждани, в някои случаи тези "симпатяги" от граничната полиция дори връщали "ресто", ако дадената банкнота била с по-висок номинал. Нямащите евро жертви пък били принудени да отидат до пункта и да обменят... Сигурно изнудвачите са решили, че така е по-авторитетно и не се буди подозрение.
Вече си направих самокритика за колебанията ми по въпроса за смъртното наказание и застанах твърдо зад хуманната теза. При случаи като този на "Дунав мост" и безброй подобни обаче не става дума за правото на човека да живее, за опасността от фатална грешка, а за онези наглед дребни престъпления, от които животът ни просто се задушава. И за които много се пише и недостатъчно се върши.