Поне Бог да ги наказваше!

За кой ли път у нас става ясно, че морковът пред устата на добичето не върши работа, а е необходима тояга зад гърба му. Случиха се няколко трагични злополуки на пешеходните пътеки, разшумя се около тях, гласуваха се и някакви по-строги мерки срещу самозабравилите се шофьори и резултатът е на лице. Сега, когато стъпи пешеходец на зебрата, дори още когато се кани да стъпи, автомобилите му правят път като на скъп висок гост от САЩ или на ревизор от Брюксел.
За съжаление радостта ми от това озаптяване на шофьорите, сполучливо наречени в един анекдот "джигити", се помрачава от мисълта, че в нашето общество всяко хубаво нещо трае ден до пладне (в оригинала е "всяко чудо за три дни"). Народът е употребил думата "чудо", защото хубавите неща, които могат да се случат на обикновените хора (особено в последно време) са истински чудеса. И тук упреците ми са не само към отговорните институции, които скоро забравят разпоредбите си, а и към нас, гражданите, които свикваме със заплахата от наказания и се връщаме към навиците си на нарушители. Кой е по-виновен, ми прилича на въпроса "Кокошката ли е по-стара или яйцето".
(Споменах думата "яйце" и това е добър случай да кажа, че министърът на земеделието пак ни излъга, защото цените на тази търсена стока, особено пред Великден, които той на висок глас обяви за регулирани, в близките до дома ми магазини още дълго време си оставаха необяснимо високи. Не се е споменавала думата "картофи", но ми се иска да кажа на всички министри, търговци и консуматори, че не е нормално да ядем вносни картофи, а нашите производители да се чудят какво да правят своите, които са качествени и по-евтини.)
И все пак ако безобразията с яйцата и картофите и липсата на дисциплина в сферата на уличното движение бяха единствените ни кахъри, ние щяхме да сме щастливо общество. Обаче градските улици продължават в междуселски пътища и в магистрали, освен това тези улици трябва да се поддържат чисти и с по-малко дупки, по тях се движат колите на градския транспорт, в които се возят хора, тези хора отиват на училище или на работа, редят се на опашки пред разни гишета и кабинети, сблъскват с проблемите на здравеопазването и т.н., и т.н...
И навсякъде, където ме посрещнат с усмивка, аз се чувствам почерпен или награден. Има и такива случаи, но повечето са обратните - грубостта, липсата на възпитание, да не говорим за кавалерство и за явно овехтелите днес други норми, продиктувани от етикеция. А телевизиите ни будалкат с най-различни "пози" на така наречения "елит", с никому ненужните в гладното ни общество "черешки върху тортата" или със забаламосващите ни новини от спалните на холивудски звезди...
Наскоро слушах или четох някъде за призванието на църквата да се бори с евтините съблазни в името на морала, на човечността. И за това как в годините на тоталитаризма не могла, защото вярата в бога била турена под похлупак. Сега, като го няма онзи похлупак, къде са резултатите от свободното демократично изповядване на религията? По-добри ли сме станали, по-нормално ли живеем, повече топлота ли има във взаимоотношенията ни? Нямат ли срама от Господа висшите чиновници, главно дами, и то не една и две, да си раздават по десетки хиляди лева надбавки за добре свършена работа със станалото позорно име "бонуси", когато огромен процент от техните сънародници гладуват в буквалния смисъл на думата, а някои посягат и на безперспективния си живот.
Споменах думата "бонуси", та се сетих, че имаме новини и по този въпрос. Изпълнителната директорка на Агенцията за малките и средните предприятия Марияна Велкова, чиято годишна заплата е 26 хиляди лева, е преценила, че много добре си е свършила работата и е получила допълнително възнаграждение от още около 17 хиляди. Нейната заместник-директорка Нина Тодорова, явно е работила по-малко - колкото за 14 хиляди. Но не бързайте да я съжалявате - общите й възнаграждения за годината са близо 33 хиляди. За мое щастие или нещастие аз познавам доста талантливи, образовани, трудолюбиви, вещи в работата си и с още ред качества хора, но между тях никой не печели дори малка част от сумите, "усвоени" от въпросните дами. А на въпрос дали не смята да върне парите, Марияна Велкова попитала на какво основание трябва да ги връща.
Тук вместо мен класикът възкликва: "О, спи ли бог? О, бог не види ли?"