Оправдана носталгия

    Вървя си по улица "Гурко" и гледам, че съм стъпил на някаква листовка. Правоъгълна. В синьо и бяло. С хубави букви и цялостно графично оформление. Побутнах я с крак, тя не помръдна - беше добре залепена. Но се четеше и от високо: "Да си върнем тротоарите!" И някакво име на мъж - забравих го. Чудесно хрумване - помислих си. И си спомних за онзи нахал, квартирант в съседската къща, който така си държи колата на тротоара, че и призрак да бях, пак нямаше да мога да се пъхна между нея и оградата. Изобщо паркирането там, където трябва да минават пешеходците, включително и майките с бебешки колички, които са принудени да излагат бебетата си на реална опасност (като се движат по платното на улицата), е един от нерешените проблеми в града ни. Сигурно има някаква забрана за паркиране по тротоарите, но както повечето забрани и закони у нас, никой не я спазва и никой не търси сметка за неспазването й.
На следващия ден видях на друга улица още една листовка като описаната по-горе, но с различен текст: "Да си върнем чистотата!" И този призив е повече от подходящ за родния ми град, където е дори смешно да говорим за чистотата на дребно, щом като строежът на завод за преработване на боклука ни се забави с приказно дълъг срок. И това доведе до скъпи и прескъпи мерки като балиране и извозване на сметта ни на също приказни разстояния от София. Доведе и до повторно откриване на закритото поради препълване сметище в Суходол и до нови обещания по този въпрос. Проблем с боклука имат и други наши градове. А колко й подхожда на красивата ни Родина да е и чиста. И за нас, и за туристите и курортистите, които очакваме с отворени обятия, въпреки неотдавнашния скандал с обратното извозване на стотици руски летовници...
Зарадвах се на тези носталгични и актуални по съдържание призиви, лепнати на тротоарните плочки, по които стъпваме и чак после разбрах, че името, изписано на тях, е на един от кандидатите за столичен кмет. Нечестно ще е от моя страна на да му обещая гласа си, но това не ми пречи напълно да се съглася с призивите му и да го поздравя за оригиналния начин на агитация. Нещо повече - дължа му благодарност и за подсещането (мое и на още мнозина) колко много неща освен тротоарите и чистотата сме загубили по време на безкрайния ни преход и сега трябва да си ги връщаме. Пак в желанието си да бъда честен, не мога да хвърля изцяло вината за това върху криворазбраната от десните сили демокрация, защото през тези повече от двайсет години, страната се е управлявала и от мои съидейници. Но това не оспорва факта, че в живота ни има много социални и цивилизационни придобивки, които сме загубили и желанието да си ги върнем е съвсем нормално.
Ще спомена първите, които ми идват наум...
Възможността на всички българи да бъдат поне сити, да не се чудят с какво да нахранят и този ден децата си.
Възможността да изкарват хляба си със своя труд, който беше им осигурен. Думата безработица я знаехме от вестниците. Днешните млади хора не ми вярват, че когато някой от моето поколение завършваше висше образование, заедно с дипломата си получаваше назначение за работа. 
Възможността да се разхождаме до късно по паркове и сокаци, без да ни дойде наум, че ще бъдем нападнати, ограбени и дори убити. Ами чиновническите грабежи, наречени корупция?
Възможността да се лекуваме и да не плащаме нищо за това.
Възможността да се учим и също да не плащаме огромните суми за следване, които оставят сега много деца вън от висшите учебни заведения. И не само от висшите.
Споменаването на образователната дискриминация ме подсеща и за цялата духовна сфера, където носталгията ни по миналото е една от най-силните. Малко е да се каже, че процентите, определени в бюджета за култура, са позорно ниски. Те вещаят национално опростачаване.
Ако изобщо останат в България обекти за опростачаване, тъй като не е тайна масовото емигриране от страната ни предимно на квалифицирани и на млади хора.
Ех, някои остават и тук. И аз ги поздравявам за необоснования им патриотизъм. Той едва ли е плод на лъжите, че живеем добре. По-скоро на други, емоционални сили, които поддържат вярата на оставащите в по-добро утре. Дано то дойде! Поне за младите. Дано дочакат, по-точно извоюват някаква промяна, която да го доведе!
Предстоящите избори могат да бъдат първата крачка.