Балканската линия на поета Йордан Атанасов

Кротък и тих, вглъбен в себе си. И много дълго неостаряващ. Говоря за един поет от града на поетите - Стара Загора. За изненадващия ни юбиляр Йордан Атанасов става дума. Закръглил седемдесет. Гледам го и сега и не мога да повярвам. Както и да е. Той ми даде една анотация, творческа справка. И разбрах, че е роден на 25 януари 1943 г. в Германия, в гр. Браунвайг. Как така по време на Голямата война си се пръкнал в Германия, питам го, а той ми каза: ами родителите ми са работели там като градинари. Следващата година майка ми дошла в България да ме кръсти. Идват руснаците. И семейството е разделено. Нататък следват лабиринтите на живота - техникуми, ВИИ "Карл Маркс", следдипломна квалификация по журналистика в СУ. Днес това, утре онова, докато се захване като главен редактор с вестник "Литературен глас". Вече 20 години. Автор е на 12 стихосбирки и един роман - "Хамово семе", и съставител на две литературни антологии. И държи да се знае, че едната антология е за града на поетите - Стара Загора, а другата - за Драганово, селото на поетите. Член е на СБП. Но главното, което ми даде за юбилея си - стихосбирката с избрани стихове и поеми "Балканската линия"... И декемврийския бр. 163 на в. "Литературен глас", в който е пуснал три стихотворения и от себе си. Чета тази тънка книжица с избрани стихотворения "Балканската линия" и трите стихотворения във вестника по случай необявения юбилей и си мисля за Йордан Атанасов разни неща. Чета го от много години. Харесвам го. Както казах в началото - кротък и тих. А в стиховете си, в разговор с поезията твърди:

Спомням си: луд съм изглеждал, когато
ме вдигна внезапно небето ти.
След толкова зими - лета по земята,
чувствам - пламъкът друг е,
но грее още сърцето ми.
За тебе си струва човек да живее -
цвят, кокиче във моите зими безкрайни.
Слънцето сменя сезони,
щом се разсмее.
Но ти си оставаш все недостижима. И тайна.

Чухте ли? Луд е и сега поетът, юбилярят, щом в най-новото си стихотворение казва на поезията: "За тебе си струва човек да живее..." Защото в неговото ИЗБРАНО по Балканската линия минава експресът на живота, а в него - лиричните пасажери на Йордан Атанасов. И той с тях. Вглеждам се в слога на Поета, вслушвам се в междуметията му дори и се удивлявам на това сливане на автор с лиричния герой и с мултиплицирания му образ, населил експреса, който гърми по Балканската линия. Ето затова се изкушавам да цитирам новото му стихотворение "Лудо биле". То е знаково.

Във сечища млади, край дънери стари и гнили
Голямото биле расте. Там копривата жили
три пъти по-силно, боде... И в усоето дебне
усойница. Там пепелянка се цели във тебе...

От било към било възлизаш нагоре, човеко.
Била и балкани. Пред тебе - ни път, ни
                                  пътека.
Ти търсиш най-едрото биле - за лек и за
                                  истина.
Но ако не хванеш страха си, пиши се отписан.

Страхът ти - това е цената на Лудото биле!
И местният цар Добри,
                наричан още Горското пиле,
не може да ти помогне
                по тези балкани настръхнали,
които са всъщност чела на войводи
                и чела на хъшове.

Изкушеният от поетическото слово ценител не може да не съзре в това стихотворение метафората на поета в "Балканската линия", която пронизва вътрешната природа на честното поетово слово. И ако с нещо съм изненадан аз, натровеният от четене на стихове, това е, че поетът Йордан Атанасов и от този житейски връх, наречен кота 70, се изповядва на поезията: "За тебе си струва човек да живее..." Това е неговият честен ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС.
Живей, Поете!
---------------
На 4 февруари от 17 ч. поетът ще гостува на НЛС "Старинният файтон". Слово - Велин Георгиев. Авторски рецитал.