Яким Банчев - един от забравените художници

Пламен Петров и Рамона Димова възкресяват спомена за един забравен български художник чрез своя старателно подготвен проект, наречен "Реставрация на паметта II". В столичната галерия "Васка Емануилова" те представят живописни платна и рисунки на Яким Банчев (1884-1967), съхранявани в Софийската градска художествена галерия и Националния военно-исторически музей.
Експозицията, която може да се види до 28 февруари, включва произведения в областта на фигуралната живопис, портрета и пейзажа. Те свидетелстват за добрата академична подготовка на художника, за тънкото му чувство за колорит и за изящното владеене на художествената форма.
Голите мъжки и женски тела имат по-скоро етюден характер, тъй като авторът ги е създавал по времето на следването си в Академия "Албертина" в Торино, където той взема участие в обща изложба през 1905 г. и получава първа награда за картината си "Голо тяло", която се намира в Торинския музей. Преди това учи в Държавното ни рисувално училище и в Академията в Дрезден. 
Всъщност голите тела, създавани от твореца през първите години на миналия век, заемат важен дял за времето си в развоя на родното ни изобразително изкуство. Едно от тези впечатляващи платна е от 1907 г. На преден план е млада жена в цял ръст, а пресъздаден в перспектива, в дясната част на платното е художникът, на когото позира младата жена.
Яким Банчев извървява безкомпромисно трудния път на целия български народ през двете балкански войни, когато освен военен художник е и командир на взвод. Той изпълнява воинския си дълг на фронта и по време на Първата световна война. В експозицията е представена и част от баталното му изкуство. Със своята изразителност се открояват платната, озаглавени "Изтегляне на оръдие на позиция" (1918) и "Дойранската позиция" (1916), което се отличава и с необикновените размери на изобразителното си пространство - 25 Х 200 см, "Пред гроба на другаря" и др.
Творчеството на Банчев като военен художник е изпълнено с хуманност и със съчувствие към трудностите и неволите на обикновения войник, който носи добросъвестно и отговорно службата си с душа, побрала в себе си носталгия и копнеж по роден дом и близки. Сред тези типични живописни композиции, отличаващи се с непосредственост и с верен психологически рисунък, е картината "Писмо до дома".
Съществена част от изложбата заема цикъл от малки по размер моливни рисунки - портрети на неизвестни войници - изключителни художествени документи от военната 1913 г. Сред тях е и портретът на художника Иван Славов като военен. В някои от рисунките артистът е отразил автентичната фронтова обстановка, както е в рисунката "Землянки".
Авторите на проекта, представящ изкуството на Яким Банчев, изтъкват, че това е първата самостоятелна изложба на художника.
Цоко Гергов в своя сборник с очерци за наши батални художници, наречен "Фронтова палитра" - том от трилогията "Храбростта и мъката на България", издадена през 2010 г., в текста си за Яким Банчев отбелязва, че художникът организира с успех своя самостоятелна изложба непосредствено след дипломирането си в Торинската академия. В "Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", том I, 1980 г., е посочено, че той урежда своя първа самостоятелна изложба в САЩ, където след Първата световна война отива да специализира и остава до 1935 г. Следователно по-точно е да се каже, че настоящият проект, реализиран в галерия "Васка Емануилова", е първата изложба, организирана след смъртта на художника. Приживе той явно има поне една самостоятелна експозиция със свои творби, макар и извън България.
Докато е още жив, Банчев не би могъл да бъде определен като "забравен художник". За това говори недвусмислено любопитният факт, че през 1960 г. е награден с орден "Кирил и Методий" - II степен. Забравата за него започва след смъртта му.
За радост проектът на Пламен Петров и Рамона Димова дава възможност на нашата културна общественост да се запознае с изкуството на талантливия ни творец.
Яким Банчев е роден на 6 май 1884 г. в Ловеч. Завършва Априловската гимназия в Габрово. Негов учител по рисуване в ученическите му години е Георги Митов, най-малкият брат на живописеца Антон Митов. Освен към рисуване, Яким Банчев проявява голям интерес и към чужди езици. Той усвоява писмено и говоримо немски, френски, английски и италиански език. През 1902 г. е приет в Държавното рисувално училище, където учи една година при професорите Иван Мърквичка и Иван Ангелов. През 1903-1904 г. следва в Дрезденската академия. От 1904 до 1909 г. учи в Академията в Торино при проф. Джакомо Гросо.
След Първата световна война заминава на специализация в САЩ, където през 1923 г. прави самостоятелна изложба. През 1935 г. се връща със семейството си в България. Негови творби са притежание на художествени галерии, музеи и частни колекционери в Европа и САЩ. Банчев умира на 10 януари 1967 г.

"Изтегляне на оръдие на позиция", Яким Банчев

"Голо мъжко тяло", Яким Банчев

"Голо женско тяло", Яким Банчев
Снимки Авторът