В прицела на Вилдерс

От три години списвам тази колонка. През това време само два пъти събитието за седмицата у нас и в Брюксел съвпадна. И двата повода бяха лоши. Този път става дума за сайта на Партията на Свободата на Хеерд Вилдерс, призоваващ холандците да изпращат интернет доноси за неудобства, причинявани им от поляци, румънци и българи. След масовите изселвания на роми от Франция през лятото на 2010 г. не е имало друг подобен момент, когато на целия континент хората питат какво става с обединена Европа, след като разширяването й предизвиква такава нетърпимост.
Нека не драматизираме. Екстремистки партии има навсякъде, включително в България. Но е неприятно, че за кратко време толкова много холандци се възползваха от него (14 000 само за първите два дни). Като анекдот звучи, че Северната Лига в Италия харесала идеята и щяла да си направи подобен. Дано само екстремистите да не се окажат повече, отколкото си мислим. Интересно е, че Вилдерс предпочете източноевропейците като прицел, вместо мюсюлманите, както досега. Можем да си го обясним като разработване на по-малко използвана пазарна ниша за електорална подкрепа. Или като извлечена поука от негов гаф, при който нападна кралицата Беатрикс, че се яви забулена при официално посещение в Оман. Холандците застанаха на страната на кралицата си и подкрепата за Вилдерс спадна. А премиерът на Холандия Марк Руте игнорира темата за интернет сайта за доноси, защото Партията на Свободата подкрепя неговото правителство на малцинството. Точно заради тази подкрепа си патим и за Шенген. Известно е, че Еврокомисията пипа с кадифени ръкавици, когато става дума за страни като Франция и Холандия, докато на България и Румъния изобщо не цепи басма в докладите си. Но няма да е честно, ако не се замислим защо сме настроили богатите западни общества толкова негативно срещу себе си.
Стотици хиляди българи работим в страни от ЕС. Като цяло страните, в които си вадим хляба, печелят от нас. Получават нашите данъци, печелят добре възпитано и квалифицирано население, защото децата ни често придобиват двойно гражданство. Но сред нас има всякакви рожби на прехода. Има проститутки, сутеньори, скимъри на банкомати, крадци на медни жици, заради които влаковете понякога не тръгват или не пристигат. Сред румънците има много просяци, които представляват особена форма на организирана престъпност. Поляците пък са най-могобройни и създават впечатление за демографска заплаха.
В западните общества има добре изградени защитни реакции срещу стигматизирането на хомосексуалистите, или представителите на други раси и религии. Но няма абсолютно никаква преграда срещу стигматизирането на източноевропейците. А както стана дума, сред източноевропейците има достатъчно такива, които създават впечатление за заплаха - било че ще ти откраднат портмонето, или че ще ти вземат работното място, защото са съгласни да работят за по-скромно заплащане.
В случая с ромите антирасистките настроения играеха ролята на спирачка. В случая с "поляците, румънците и българите" няма никакви спирачки. Нявсякъде има кой да защити ромите или хомосексуалистите и никъде няма кой да защити българите. Държавата ни е слаба и гласът й не се чува. За българско лоби е абсурд да говорим. И това правителство, но и предишните, бяха глухи за добронамерените призиви за приемането на стратегия за подобряването имиджа на страната. Безсилни бяха и да преборят престъпността, която продължаваме да експортираме. В този смисъл българите сме най-уязвимата група на европейското общество, а Хеерт Вилдерс се оказва доста ловък стратег. Може да ни стигматизира, както си иска.
И вместо холандците да се срамуват, неудобство ще изпитваме ние, защото информацията от този сайт ще бъде публикувана, за да разпали още повече настроенията срещу източноевропейците.
Много западноевропейски общества са податливи на ксенофобията, а правителства като френското неофициално са за това България и Румъния да стоят извън Шенген. Те просто се крият зад гърба на холандците.
Правителството на Бойко Борисов има известна идея за съотношението на политическите сили в Холандия поради амбициите за членство в Шенген. Има представа и за безсилието на ЕС да помогне. Но няма никаква стратегия. За съжаление това Народно събрание е напълно ялово и едва ли ще роди такава. Вместо червен картон Вилдерс има карт бланш.