Мартенски юбилеи

Хубаво нещо са юбилеите. Дават повод за много приятни неща - хапване, пийване, тостове, фойерверки. Този месец се оказа богат на възможности за духоподемни тържества и дори ще захапе началото на април. И всички те са свързани с най-мощния в света военен съюз, в който и ние имаме честта да съюзничим.

На 12 март се навършиха 20 години от първото разширяване на НАТО на изток. Събитието тогава бе протоколирано като триумфална победа на Запада в студената война. У нас юбилеят мина някак незабелязано. Не бе използван поводът за внасяне на положителни емоции у населението.

Задава се обаче друг повод, който може да бъде използван, още повече, че той няма да бъде подминат от нашите западни съседи. На 24 март, пак преди 20 години, започна първата след Втората световна война бомбардировка в сърцето на Европа. НАТО за 78 дни изсипа над Югославия 3000 крилати ракети и 80 000 бомби, включително касетъчни и с обеднен уран. Убити бяха 3,5 - 4 хиляди души, а над 10 хиляди бяха ранени. Бомбардировките откриха нова ера в летописа на износ на "демокрация". Оказа се, че цената за нея може да бъдат хиляди човешки жертви и чудовищни разрушения. "Успешният" югославски опит окрили пакта за нови подвизи - този път в т.нар. Голям Близък изток. Оттогава няма спиране. И ние имаме право да участваме в юбилейните тържества, защото дадохме своя скромен принос за "победите" на алианса, не минахме и без жертви.

Затова още по-малко не трябва да пропускаме задаващата се "свещена" дата 29 март. В този ден преди 15 години официално ни пришиха в пакта. Ако случайно - не дай Боже, нашите политици, потънали в грижи за народното благополучие, забравят, няма страшно. Сълзливият Мони Паси бди и ще им напомни. Със сигурност ще организира парти за особено важните персони, ще вдигне прочувствен тост и ще го гарнира с непресъхваща атлантическа сълза. Пак ще предложи като своя дълбоко замразената идея за разпадане на Русия. Още повече, че тя е с над 200-годишна история. 

Наред с това нашият скромен натовски юбилей може да бъде свързан с друга грандиозна годишнина - 70 години от създаването на пакта на 4 април 1949 г. Ако това не е повод за пищни празненства в нова демократична България и в целия супер демократичен евроатлантически свят, здраве му кажи. Заслужава си дори, ако големците ни наистина мислят за населението, да обявят деня за празничен. Иначе кой ще обърне внимание на "великото историческо събитие". Министърът на всички министри заедно с цялата си вярна компания - включително и ербап патриоти, трябва да улови сгодния момент, за да демонстрира своята непреклонна лоялност към всичко атлантическо. Моментът е уникален. Сега повече от всякога пактът трябва да е единен и мощен, да е в състояние да нанесе съкрушителен удар на "руската заплаха".

С въпросната "заплаха" е свързан още един мартенски юбилей. На 18 март се навършиха 5 години от завръщането на Крим в Русия. По този повод обаче в Брюксел и Вашингтон не знаеха да плачат ли, да се смеят ли. Трябваше някак да отбележат провала на плановете Крим да стане база на НАТО. Решиха да се изпъчат, да изхленчат и да пуснат поредната смешна декларация. Призоваха Москва да върне полуострова на Украйна. В Кремъл я пуснаха в кошчето. Същата участ сполетя и декларацията на външната комисарка на ЕС Федерика Могерини. Колкото по-незначителна става ролята на ЕС в международните дела, толкова по-активни, по-кресливи и по-нагли стават началниците от евроинституциите. 

Хубаво нещо са юбилеите, стига събитията, свързани с тях, да учеха на нещо тържествуващите във властта политици. Уви.