Изместваме фокуса

Явор Дачков

Трагедията със Сияна и баща й, който сърцато се опитва да осмисли загубата на детето си, като вдига вълна от недоволство срещу бездушната държава, заслужава нещо повече от медийна експлоатация на чуждото страдание, която ще се забрави след седмица.
Уви, такава е участта на всяка лична българска трагедия, която се превръща в обществена, попада в новините и после се забравя - когато публиката се измори да я следи, а продуцентите я свалят от екран. До следващия път.
Така беше с „Индиго“, Лим, „Алабин“ и още безброй случаи, които дори не мога да си спомня. Низ от трагедии, които се появяват в новините и изчезват с времето, без нищо да се промени, защото хората не се променят, след като ги гледат.
Мисля, че изместваме фокуса.
Шофьорът на камиона, убил Сияна, е карал с превишена скорост, в дъжд и по мокър път. Имал е множество нарушения преди катастрофата и, според разказа на бабата на момичето, не се е притекъл на помощ, докато детето е умирало в ръцете й.
Ако лошото състояние на пътя беше основният виновник за тази трагедия, там щяха да стават катастрофи всеки ден. Два дни по-късно друг камион се обърна на този завой, което окончателно насочи вниманието към наистина лошото качество на асфалта, но това не е първопричината за трагедията.
Първопричината е неразумното шофиране на тираджията при лошо време и по мокър път.
Неговата лична безотговорност е причината за смъртта на детето. Останалото са второстепенни обстоятелства, използвани като извинение и бягство от отговорността, която не е системна, а персонална.
Мисля, че в този случай трябва да степенуваме отговорността. И неразумното каране на шофьора е на първо място. Настилката е второстепенен фактор. Ако беше първостепенен - там щяха да стават катастрофи всеки ден.
Аз съм последният човек, който може да бъде заподозрян в защита на българските пътища и на фирмите, които ги строят. Българските пътища са истински скандал дори по стандартите на началото на миналия век. Те не могат да достигнат нивото на западно, гръцко или сръбско село, дори след столетия.
Една от фантазиите ми е, ако някога имам власт, да отстраня всичко българско от строежа на инфраструктурата на България - защото, освен че са крадливи, българите са и много некадърни. Това не е обвинение, а факт. Българската немарливост и българската некадърност са основният проблем на България.
И тук се връщам към началото.
Нищо няма да се промени в България, докато българите не се променят.
Ние упорито отказваме да станем по-добри.
По-взискателни към себе си.
По-внимателни и фокусирани в това, което правим.
По-отговорни към другите, за които го правим.
По-прецизни.
По-дисциплинирани.
По-естетични.
По-критични.
По-самокритични (но не нарцистично самоосъждащи се)
По-себеуважаващи се.
По-достойни.
По-сложни от черно-бялото, примитивно, дуалистично разделение на два отбора от идиоти, които се замерят с опорки. А когато тяхната разпра убие дете - да обвиняват „системата“ и да симулират състрадание, защото така са го гледали по телевизията.

Фейсбук