За свободата на Европа

Юрий ГЕОРГИЕВ

По време на Втората световна война смели българи воюват на страната на антифашистката коалиция - СССР, САЩ и Великобритания - отначало като партизани в Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), а после и като воини в редовете на Българската армия.
Тези герои дават своя принос и за освобождаването на европейските народи от външната или вътрешната фашистка тирания.
През Втората световна война се сбъдват думите на Георги Димитров, който още на Седмия конгрес на Коминтерна през 1935 г. заявява: "Германският фашизъм действа като ударен юмрук на международната контрареволюция, като главен подпалвач на империалистическата война, като подстрекател на кръстоносния поход против Съветския съюз - великото отечество на трудещите се от целия свят."
Днес ще ви разкажа за българи, участвали и загинали в борбата за освобождението на Полша от фашизма и капитализма. В годината сме на 65-годишнината от Варшавското въстание, което довежда до освобождаването на полската столица от кафявата чума.
 
 Сражения по време на Варшавското въстание

Още на 1 септември 1939 г. хитлеристка Германия напада Полша. Англия и Франция обявяват война на агресора, обаче не предприемат никакви военни мерки срещу него. Бездействието им се обяснява с очакването след разгрома на Полша Германия да обяви война на СССР.
Още след нападението служители от българското посолство във Варшава с конспиративното название "Група Б" сътрудничат с полското съпротивително движение. Те защитават редица застрашени полски учени и общественици. Снабдяват нелегални дейци с български документи, в резултат на което десетки заплашени от Гестапо поляци се спасяват в чужбина. Ползващи се с дипломатически имунитет, те пренасят пари и нелегална поща на полски антифашистки организации от и за Будапеща, Букурещ, Белград и Берлин.
През 1940 г. членове на тази група изнасят от страната 3 албума със снимки (по 120 във всеки), разобличаващи варварствата на хитлеристите в окупираната Варшава и в цяла Полша. Още същата година много от фотосите намират място в издадената в Париж на френски език книга "Германските зверства в Полша". Така разобличителните документи стават популярни в цял свят.
Активната дейност на "Група Б" продължава до есента на 1942 г., когато Гестапо попада на следите й и задържа част от участниците, които и в затвора продължават връзките си с полски революционери.
От 1939 г. антифашистка дейност развива и друга група българи, живеещи в Краков - Стоян Владов, Горчо Бояджиев, Тодор Енев и др. Те сътрудничат на полски дейци от Съпротивата, извършват саботажи, разузнаване, подпомагат семейства на арестувани полски професори и т.н. Стоян Владов като председател на Съюза на българските градинари пътува често из страната с нелегални антифашистки задачи. В края на 1943 г. те са разкрити и арестувани. След тежки инквизиции са изпратени в Освиенцим, където загиват или попадат в неизвестност.
В концентрационния лагер на смъртта Освиенцим сред милионите жертви на фашизма от различни националности остават записани имената на загиналите българи Никола Тодоров Кацаров, Натан Леон Зилберщайн, Жозко Хаим Лереов, Павел Такев Стоянов и др. В същия зловещ лагер под номер 69268 е прекарала близо 2 години и българката Нина Станишева, по чудо оцеляла.

 Полски войник на барикадите

За свободата на Полша при освобождението на Сандомир, Гдиня и други градове загиват българи, участвали в редовете на Съветската армия - майор Карло Шабански, или доброволци в Полската народна армия - Петко Танчев и др. Признателната полска общественост е издигнала паметници в прослава на героичния им подвиг. У нас след 9 септември 1944 г. почитта бе същата към всички чуждестранни антифашисти, загинали за свободата на България... В центъра на София - срещу сградата на Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС), също има паметна плоча на полски антифашист.
Сега обаче уважение към българските герои няма и в родната им страна. Паметниците им са разрушени и осквернени, а на техните убийци и мъчители изградиха параклис-монумент...