Когато вършиш добро, спасяваш душата си

ВАСИЛ ПЕТРОВ е завършил НМА "Панчо Владигеров". Има огромен репертоар от стандарти и кавъри, поп и джаз. Издал е 14 албума - “Love Songs Vol.1”, “ВАСИЛ”, "Васил Петров пее Гершуин", "Нещо различно", "Дует с Румен Тосков", "Петров пее Пармаков", "Другият", "Васил Петров - джаз и блус" и др. Многобройни са изявите му от джаз клубове и пиано барове до големи концертни подиуми и фестивали у нас и по света. Гастролирал е в Швеция, Финландия, страните от бивша Югославия, Норвегия, САЩ, Германия, Русия, Монако, Сардиния и др. Работил е с най-известните български джаз изпълнители и композитори - Румен Тосков, Васил Пармаков, Венцеслав Михайлов, с "Акустична версия", Биг бенда на Вили Казасян и др. Има съвместни проекти с филхармонии и оперни изпълнители, на една сцена е концертирал с американските джазмени Монти Александър (един от пианистите на Франк Синатра), Дан Морети, Фил Проженцано, холивудския актьор Бен Крос и др. Васил Петров е носител на престижни творчески награди и почетни отличия.

- Господин Петров, и тази година спазвате традицията през декември да правите турне с репертоар от коледни класики във Ваш прочит. Но сега, наред със Стара Загора, Димитровград и Пловдив, другите два концерта са в Северна Македония - Крива паланка и Струмица. Как възникна тази идея?
- Идеята дойде от Симфониета - Враца, от директора Христо Павлов. Тази година имам по-кратко турне, но и коледни балове. Преди повече от 20 години имах участие на "Еврофест" в Скопие. Сега ми е интересно да се срещна с нова публика.

- А на 25 декември ще Ви видим в Коледното матине в Музикалния театър. Каква е програмата на този концерт?
- Там съм поканен като гост с индивидуална програма, както миналата година, когато концертът беше в зала "България". В него ще участват Еделина Кънева, Орлин Горанов и младежка филхармония под диригентството на маестро Славил Димитров.
- През 2024 г. Вие празнувате три десетилетия професионална музикална кариера. Почти през целия август пътувахте с турнето си "The Best Of". Точно преди началото му претърпяхте инцидент, но не отменихте нито един концерт и не разочаровахте своите почитатели. Какво е за Вас публиката?
- Да, непосредствено преди турнето счупих глезен, много съм благодарен на екипа на Благоевградската болница - те ме изпратиха при д-р Александър Илиев в болница "Света Анна" в София, който за два дни ме вдигна на крака и успях да спася турнето. Сложиха ми специална шина-ботуш, с която ми беше много комфортно на сцената и не беше проблем да стоя прав. Започнахме турнето от Летния театър във Варна, като част от програмата на Музикалния фестивал "Варненско лято", изнесохме 11 последователни концерта и след това още два, и завършихме в Античния театър в Пловдив на 1 септември, където бе открит 20-ият Есенен салон на изкуството.
А що се отнася до публиката - най-голямата награда е да видиш обичта, признанието в очите на хората, когато ги срещаш след концерт, когато се снимаш с тях и им даваш автографи. На сцената по време на концерта също се усеща отношението на публиката. То е свързано с отдаване, с голяма обич и това е най-голямата награда, много пъти по-важна от всичко останало. Тогава виждаш, че не си работил напразно, че си ощастливил хората не само с настроение, но си предизвикал у тях по-възвишени чувства и емоции чрез това, което правиш. Единствено публиката може да ти подари тази награда.

- Завършвате юбилейното си турне на 21 януари догодина в Зала 1 на НДК в София заедно с Плевенската филхармония и маестро Христо Павлов. На сцената редом до Вас ще има 70-80 музиканти в грандиозен спектакъл.
- Наистина ще бъде внушително представление. Ще имам гост солисти, приятели, Хилда Казасян, с която пътуваме вече 6-7 години с три различни проекта, Теодосий Спасов, с когото сме подготвили изненада за публиката - ще обединим фолклора с джаза, Мария Илиева ще бъде на сцената, както и виртуозната млада цигуларка Зорница Иларионова, която ме придружава в турнето и в много концерти. Специално за събитието пристига аржентинската звезда Карен Соуза, с която се запознахме през лятото на Джаз и арт фестивал "Орешака" и имаме записан дует. Тя прие с най-голямо удоволствие да участва в моя концерт и ще постави началото с няколко изпълнения. Това за мен е голяма чест.
- За 30 години на сцената успяхте ли да осъществите част от най-желаните си творчески намерения и проекти?
- Да, но винаги има още и още. Защото в процеса на работа човек открива много нови неща в безкрайните дълбини на музиката. И си поставя все по-високи цели. Но достатъчно неща успях да постигна, които в началото ми изглеждаха недостижими. С течение на времето придобих в професионално отношение уменията, които трябва да има един певец, рутината, която натрупва, също дава увереност, без да е прекалена. Винаги трябва да има някакъв трепет, някаква, малка дори, неувереност, за да може изпълнението да е по-интересно, по-очарователно.

- Имате много проекти със симфонични оркестри, което е доста различно от по-камерните изяви.
- Много е различно! Големият оркестър ти дава сериозен фундамент и подкрепа. Аз работя от най-камерната формация - имам концертни програми само с пиано и глас, с джаз трио, с квартет, малък бенд, биг бенд, до симфоничния оркестър, което е може би най-хубавото усещане на сцената, особено при баладите, пък и не само. Когато са добре направени аранжиментите за този оркестър, звучи мащабно и красиво. Съвсем друго усещане има и публиката, като чуе един оркестър. Например, една песен от началото на кариерата ми - "Другият", създадена от Константин Цеков и Живка Шопова, през годините Румен Тосков, бог да го прости, я направи за един от албумите ми, а сега Ангел Заберски-младши я оркестрира симфонично и звучи по съвсем друг начин, много по-мащабно, по-красиво на голямата сцена. В последните години по традиция правя по едно лятно и едно коледно турне, и двете симфонични, с Врачанската филхармония, със Старозагорската и Русенската опера. През другото време съм ангажиран с Хилда Казасян и Теодосий Спасов с Плевенската филхармония, някъде и с щрайх, за трите проекта - "Да обичаш Гершуин", "Световното кино в музика" и "Да послушаме кино“ с българска филмова музика. Като прибавим и корпоративните участия, годината се напълва.
- През 2021 г. издадохте 14-ия си студиен албум, наречен "Love Songs vol. 1". Кога да очакваме продължението?
- Разбира се, ще има продължение, но напоследък не остана време. Догодина, живи и здрави, ще вляза в студио и ще го запиша.
- А няма ли да има филм за юбилейното турне?
- Концертът на 21 януари ще бъде заснет, както предишните ми два концерт-спектакъла в Зала 1, за да може да го видят повече зрители, ще бъде под формата на филм, излъчен от БНТ.
- Предвид наситената Ви програма тази година, имахте ли време да композирате, да рисувате?
- Нямах много време, но имам натрупани доста неща. Особено през периода на КОВИД, докато си стоях вкъщи, рисувах, композирах интензивно, така че има достатъчно много продукция.

- Към многобройните Ви отличия наскоро бе прибавен и Почетният знак на президента - високо признание, което е израз на това, че държавата ни се гордее с Вас.
- Така излиза... Благодарен съм за това признание от страна на държавата и, дай боже, наистина да го заслужавам. Защото има много талантливи хора, които с успехите и достиженията си допринасят за благото на България, на хората, които живеят тук.
- Вие много пъти сте пели заедно с детски формации, преди няколко години въведохте на голямата сцена малката тогава певица и пианистка Валерия Стоянова, която вече композира свои песни. Талантливите деца и младежи са бъдещето на българската култура и за тях е много ценна подкрепата на опитни и именити артисти като Вас. Вие имахте ли такива ментори?
- Не точно. Аз започнах с Вили Казасян, Царство му небесно, и оркестъра да пътувам в началото на 90-те години. Имах хора, на които пряко или косвено да разчитам като опит, който да ми предадат, като информация за музиката, за джаза. Нямаше да обърна внимание на джаза, ако не бях попаднал на колекцията на Захари Петров, Царство му небесно, която беше една от най-богатите джаз колекции в София, той беше близък приятел на семейството. Започнах да слушам джаз - първо инструментален, после вокален, и така се увлякох. И се оказа, че явно в него ми е било мястото.
Има много талантливи хора, които съм представил на сцената, както Валерия, и други. Догодина ще поканя една млада изпълнителка на алт саксофон, която тази година бе финалистка на "Евъргрийн фестивал", организиран от Руми Коцева, и свири на нейния концерт в началото на декември.
- Около големите християнски празници хората отварят сърцата си, емпатията и щедростта намират различни благородни проявления. Смятате ли, че днес, в нашето объркано време и общество, сме способни да изразяваме милосърдие и съпричастност към непознати?
- Надявам се да е така. Защото това е смисълът на живота. Всъщност емпатията е да обичаш не само близките, роднините и приятелите си, но да обичаш този, който ти е непознат. Защото човекът е твой ближен, както се казва в Библията, и да му помагаш, когато е в нужда, определено е малък подвиг. Ако вършим това - любовта към Бога и любовта към ближния, ако я имаме в сърцата си, сме изпълнили целия закон, както се казва в Писанието.
- В навечерието сме на светли празници. Преди да почетем трапезата, която укрепва тялото и поддържа живота ни, за какво трябва да отправим благодарност в тихата и свята нощ на Рождество?
- За всичко. Най-вече, че сме доживели поредната Бъдни вечер и Коледа, дочакали сме Рождество Христово, и за всички блага, които имаме. И за изпитанията да благодарим, те са важни - каляват волята, каляват духа. Винаги да молим Господ да е милостив към нас, за прегрешенията ни, защото има тайни, незнайни грехове, ние си мислим, че сме праведни, но не е точно така. Затова и прошката е много важна. И ние да умеем да прощаваме.
- Което не е лесно...
- Не е лесно, прошката е за духовните хора, за духовните аристократи.
- Каква ще бъде молитвата Ви - за Вас, за любимите Ви хора и за България?
- Молитвата ми ще бъде обърната към Бога за най-баналните неща и най-истинските - за здравето, за крепкостта на духа, човек да може винаги да избира правилното, най-доброто за себе си, а най-добро за теб е винаги да вършиш добрини на хората. Защото това обогатява и спасява душата ти.